Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Фалун не знаеше точно кого представлява Клинтон, но реши, че има нещо общо с военните. Беше чел Гиу[16]. Не зададе никакви въпроси. Но пък му беше приятно да е отново в играта след толкова дълги години мълчание от страна на работодателя.

Работата му се състоеше в това да отвори вратата. Беше експерт във взлома и си служеше с шперц. Все пак му отне пет минути да насили ключалката на жилището на Микаел Блумквист. После зачака на стълбището, докато Юнас Сандберг прекрачи прага.

– Вътре съм – каза Сандберг в окачения на врата му мобилен телефон.

– Добре – отвърна Фредрик Клинтон в ушната му мида. – Спокойно и внимателно. Описвай каквото виждаш.

– Намирам се в антре с гардероб и окачалка за шапки вдясно, баня вляво. Жилището се състои от една-единствена голяма стая от около петдесет квадрата. Вдясно има малък кухненски бокс.

– Има ли някаква работна маса или…

– Изглежда, работи на кухненската маса или на дивана в дневната… я чакай…

Клинтон чакаше.

– Да. На кухненската маса има папка с доклада на Бьорк. Май е оригиналът.

– Добре. Нещо друго интересно има ли на масата?

– Книги. Мемоарите на П. Г. Винге. „Борбата за власт в Сепо“ от Ерик Магнусон. Половин дузина такива книги.

– Компютър?

– Не.

– Секретен шкаф?

– Не… не виждам.

– Окей. Не бързай. Провери жилището метър по метър. Мортенсон докладва, че Блумквист все още е в редакцията. Имаш ръкавици, нали?

– Естествено.

МАРКУС ЕРЛАНДЕР МОЖА да поговори с Аника Джанини, когато никой от тях не бе зает с мобилния си телефон. Влезе в стаята на Лисбет Саландер, протегна ръка и се представи. После поздрави Лисбет Саландер и я попита как се чувства. Лисбет Саландер не каза нищо. Той се обърна към Аника Джанини.

– Ще трябва да те помоля да ми отговориш на няколко въпроса.

– Добре.

– Ще ми кажеш ли какво се случи?

Аника Джанини описа преживяното от нея и как е действала, преди да се барикадира в тоалетната с Лисбет Саландер. Ерландер изглеждаше замислен. Хвърли поглед на Лисбет Саландер и после погледна адвокатката ѝ.

– Значи смяташ, че е стигнал до тази стая.

– Чух го, когато се опитваше да натисне дръжката.

– И си сигурна в това. Човек лесно може да си въобрази някои неща, когато е уплашен или възбуден.

– Чух го. Той ме видя. Насочи оръжието си към мен.

– Мислиш ли, че е искал да застреля и теб?

– Не знам. Дръпнах масата и блокирах вратата.

– Умно. И още по-умно е, че си завлякла клиентката си в тоалетната. Тази врата е толкова тънка, че куршумът със сигурност би я пробил, ако беше стрелял. Онова, което се опитвам да изясня, е дали е нападнал лично теб, или само е реагирал, когато си го погледнала. Била си най-близко в коридора.

– Така е.

– Разбра ли дали те е познал, или може би те е познавал?

– Не.

– Може ли да те е разпознал от вестниците? Беше цитирана при няколко забележителни дела.

– Възможно е. Не мога да отговоря.

– И никога преди не си го виждала?

– Видях го в асансьора на път за тук.

– Не знаех. Говорихте ли?

– Не. Хвърлих му едно око, може би за половин секунда. Носеше букет цветя в едната ръка и чанта в другата.

– Разменихте ли погледи?

– Не. Той гледаше право напред.

– Пръв ли излезе, или след теб?

Аника размисли.

– Май излязохме заедно.

– Изглеждаше ли смутен или…

– Не. Стоеше кротко с цветята.

– После какво се случи?

– Излязох от асансьора. Той излезе едновременно с мен и аз отидох на посещение при моята клиентка.

– Право тук ли дойде?

– Да… Не. Искам да кажа, първо отидох на рецепцията и се легитимирах. Нали прокурорът е забранил посещенията при моята клиентка.

– Къде се намираше мъжът тогава?

Аника Джанини се поколеба.

– Не съм съвсем сигурна. Мисля, че дойде след мен. Да, чакай… Пръв излезе от асансьора, но спря и ми държа вратата. Не мога да се закълна, но ми се струва, че и той отиде на рецепцията. Просто бях по-бърза от него.

Любезен пенсионер убиец , помисли Ерландер.

– Да, отишъл е на рецепцията – каза той. – Говорил е със сестрата и е оставил букета. Значи не си видяла това?

– Не. Нямам никакъв спомен.

Маркус Ерландер помисли малко, но не се сети какво друго да пита. Нещо го смущаваше. Беше изпитвал това чувство и преди и се бе научил да го тълкува като събуждане на инстинкта му.

Убиецът бе идентифициран като 78-годишния Еверт Гулберг, бивш ревизор и евентуално консултант и данъчен юрист. Стар човек. Човек, срещу когото Сепо току-що бе започнала разследване, защото бе от ония ненормалници, които пишат заплашителни писма до известни личности.