Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Бавно го остави до стационарния и се огледа.

Имам работа с професионалисти. Колко му е да подслушат едно жилище?

Седна отново до кухненската маса.

Погледна компютърната си чанта.

Колко му е да четеш чуждата електронна поща? Лисбет Саландер го правеше за пет минути.

ДОСТА ДЪЛГО МИСЛИ, преди да се върне при телефона и да позвъни на сестра си в Гьотеборг. Внимателно подбираше думите си.

– Здравей… как си?

– Окей съм, Мике.

– Кажи какво се случи и започни от пристигането си в Салгренската болница преди нападението.

Отне ѝ десет минути да разкаже за изминалия ден. Микаел не коментираше, но вмъкваше доуточняващи въпроси, докато не остана доволен. Държеше се като разтревожен брат, но мозъкът му цъкаше в съвсем друга посока, опитвайки се да сглоби фактите.

Аника решила да остане в Гьотеборг в четири и половина следобед, обадила се на приятелка, от която получила адрес и код на вратата. Крадецът я чакал вътре във входа точно в шест.

Мобилният ѝ е бил подслушван. Това бе единственото разумно обяснение.

Всичко друго не би имало никакъв смисъл.

– Но те взеха папката за Залаченко – повтори Аника.

Микаел за малко се поколеба. Онзи, който бе откраднал папката, вече знаеше, че е открадната. Беше нормално да обясни това на Аника по телефона.

– Моята също – каза той.

– Какво?

Той обясни как е изтичал до вкъщи и открил, че синята папка на кухненската маса липсва.

– Това е – завърши Микаел с мрачен глас. – Пълна катастрофа. Папката за Залаченко я няма. Тя бе най-тежкият ни коз в представянето на доказателствата.

– Мике… съжалявам.

– И аз – каза Микаел. – Дявол го взел! Но не е твоя грешка. Трябваше да публикувам доклада в деня, в който го открих.

– Какво ще правим сега?

– Не знам. Това е най-лошото, което можеше да се случи. Цялата ни работа отива на вятъра. Нямаме и намек за доказателство срещу Бьорк и Телебориан.

Говориха още две минути, преди Микаел да приключи разговора.

– Искам утре да си дойдеш в Стокхолм – каза той.

– Сори. Трябва да се видя със Саландер.

– Виж се с нея сутринта. И си ела следобед. Трябва да седнем и да помислим какво ще правим.

КОГАТО РАЗГОВОРЪТ СВЪРШИ, Микаел поседя неподвижно на дивана, загледан пред себе си. После по лицето му се разля усмивка. Онзи, който е слушал разговора, сега знаеше, че „Милениум“ е изгубил доклада на Гунар Бьорк от 1991-ва, както и кореспонденцията между Бьорк и доктора на лудите Петер Телебориан. Знаеха, че Микаел и Аника са отчаяни.

Докато проучваше през миналата нощ историята на Полицията за сигурност, Микаел бе научил доста и знаеше, че дезинформацията е основа на всяка шпионска дейност. А той точно сега бе посял дезинформация, която в дългосрочен план можеше да се окаже безценна.

Отвори компютърната чанта и извади копието, което беше направил за Драган Армански, но което още не бе успял да предаде. Беше единственият останал екземпляр. Него не смяташе да затрие. Напротив, възнамеряваше незабавно да го копира поне в пет екземпляра и да го изпрати на подходящи места.

Хвърли поглед на часовника си и се обади в редакцията на „Милениум“ . Малин Ериксон все още бе там, но се канеше да си тръгва.

– Защо изчезна така светкавично?

– Бъди добра и изчакай малко. Трябва да свърша нещо, преди да си идеш.

От няколко седмици все не успяваше да се изпере. Всички ризи бяха в коша за пране. Опакова самобръсначката, „Борбата за власт в Сепо“ и единствения екземпляр от доклада на Бьорк. Отиде до „Дресман“, купи четири ризи, два чифта панталони и десет чифта гащета и взе дрехите със себе си в редакцията. Малин Ериксон го изчака да вземе бърз душ. Чудеше се какво става.

Микаел погледна мобилния, който лежеше на бюрото пред нея.

– Работи си както обикновено. Използвай мобилния, но не пускай по него никаква информация. Утре ще информираме и Хенри Кортез.

– Окей. Той тръгна преди час. Но какво правиш тук?

– Смятам тази нощ да спя в „Милениум“. Ако са застреляли Залаченко, ако са откраднали докладите и напъхали бръмбари в апартамента ми, има шанс едва сега да започват и още да не са стигнали до редакцията. Тук е имало хора през целия ден. Не искам редакцията да е празна през нощта.

– Мислиш, че убийството на Залаченко… Но убиецът бил 78-годишен психопат.

– Изобщо не вярвам на подобно съвпадение. Някой се опитва да замете следите след Залаченко. Не ми пука кой е този 78-годишен и колко писма е написал на разни министри. По някакъв начин е наемен убиец. Дошъл е тук с целта да убие Залаченко… и може би Лисбет Саландер.