Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Но нали се е самоубил или поне е опитал! Кой наемен убиец ще го направи?

Микаел се позамисли. Срещна погледа на главната редакторка.

– Някой на 78 години, който може би няма какво да губи. Но е замесен във всичко това и когато се поровим, ще можем да го докажем.

Малин Ериксон внимателно погледна Микаел – никога преди не го бе виждала толкова хладнокръвен и невъзмутим – и внезапно потръпна. Микаел видя реакцията ѝ.

– Още нещо. Сега вече не сме намесени в мач с банда криминални престъпници, а с държавна институция. Това никак няма да е леко.

Малин кимна.

– Не съм предполагал, че ще стигне толкова далеч. Малин, ако искаш да се оттеглиш, просто трябва да кажеш.

За миг тя се поколеба. Запита се какво би казала Ерика Бергер. После упорито поклати глава.

ВТОРА ЧАСТ

ГЛАВА ОСМА Неделя, 1 май – понеделник, 2 май

ЕРИКА БЕРГЕР ПОЕ дълбоко дъх, преди да отвори вратата на асансьора и да влезе в редакцията на „Свенска Морон-Постен“. Часът бе десет и петнайсет сутринта. Носеше черни панталони, червен пуловер и тъмно сако. Беше вълшебно първомайско време и по пътя през града забеляза, че по улиците се събираха представители на работническото движение. Сети се, че не бе участвала в манифестация от около двайсет години.

За кратко постоя съвсем сама и невидима пред вратата на асансьора. Първи ден на новата работа. От мястото си в антрето можеше да види голяма част от централната редакция с новинарския блок в средата. Вдигна леко поглед и видя стъклените врати на стаята на главния редактор, която през следващите години щеше да бъде работното ѝ място.

Не беше съвсем убедена, че е човекът, който трябва да оглавява неформалната организация, наречена „Свенска Морон-Постен“ . Беше гигантски скок – от „Милениум“ с петимата щатни журналисти в ежедневника с неговите осемдесет журналисти и още деветдесет души администрация, технически персонал, страньори, фотографи, реклама, разпространение и всичко останало, свързано с правенето на вестник. Освен това имаше издателство, продуцентска компания и управляваща компания. Общо около 230 души.

За малко помисли дали не бе извършила огромна грешка.

После по-възрастната от двете рецепционистки забеляза кой е дошъл в редакцията, излезе иззад масата си и протегна ръка.

– Госпожо Бергер, добре дошла в СМП.

– Казвам се Ерика. Здравей.

– Беатрис. Добре дошла. Да ти покажа пътя към главния редактор Мурандер… да, ами... отиващия си главен редактор.

– Благодаря, но той седи в онзи стъклен буркан ето там – каза Ерика и се усмихна. – Мисля, че ще намеря пътя. Но благодаря за любезността.

Мина бързо през редакцията и отбеляза, че глъчката позатихва. Внезапно усети всички погледи върху себе си. Изправи се пред полупразния новинарски блок и приятелски кимна.

– Ще успеем след малко да се запознаем както трябва – каза, продължи и почука по рамката на стъклената врата.

Отиващият си главен редактор Хокан Мурандер беше на 59 години и бе изкарал дванайсет от тях в стъкления буркан на редакцията на СМП. И той точно като Ерика Бергер някога бе дошъл отвън, значи бе правил същата първа разходка като нея сега. Погледна я смутено, хвърли поглед на ръчния си часовник и се изправи.

– Здравей, Ерика – поздрави той. – Мислех, че ще почнеш в понеделник.

– Не можах да издържа у дома още един ден. Затова съм тук.

Мурандер протегна ръка.

– Добре дошла. Ще е адски хубаво вече да поемеш.

– Как си? – запита Ерика.

Той вдигна рамене в мига, в който Беатрис от рецепцията влезе с кафе и мляко.

– Имам чувството, че вече съм с единия крак навън. Впрочем не искам да говоря за това. Цял живот се усещаш като тийнейджър и като безсмъртен, а после изведнъж ти остава много малко време. Но едно е сигурно – това време не смятам да го профукам в този стъклен буркан.

Той несъзнателно се потърка по гръдния кош. Имаше проблеми със сърцето и съдовете, което бе причина за внезапното му напускане и за това, че Ерика започва няколко месеца по-рано от предвиденото.

Ерика се обърна и погледна редакционната канцеларска панорама. Беше полупразно. Видя репортер и фотограф на път към асансьора – отиваха да отразяват Първи май.

– Ако те притеснявам и ако днес си зает, мога да се омета.

– Работата ми днес е да напиша уводна от 4500 знака за първомайските демонстрации. Писал съм толкова много подобни, че мога да го направя и насън. Ако социалистите искат да започнат война с Дания, трябва да обясня защо грешат. Ако социалистите искат да избегнат война с Дания, пак трябва да обясня защо грешат.