Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Дания? – почуди се Ерика.

– Ами част от посланията за Първи май трябва да засягат конфликта по въпроса за интеграцията. А социалистите, разбира се, бъркат, каквото и да казват.

Той внезапно се засмя.

– Звучи цинично.

– Добре дошла в СМП!

Ерика никога не си бе съставяла мнение за главния редактор Хокан Мурандер. Беше анонимен властелин сред елита на главните редактори. Когато четеше уводните му статии, ѝ изглеждаше скучен и консервативен, мърморещ данъчен експерт, типичен либерален борец за свободата на словото, но никога преди не го бе срещала и разговаряла с него.

– Разкажи за работата – каза тя.

– Напускам в последния ден на юни. Ще работим заедно два месеца. Ще забележиш и положителни, и отрицателни неща. Аз съм циник, така че виждам повече отрицателните неща.

Изправи се и застана до нея до стъклото.

– Ще забележиш, че ще имаш известен брой противници там, отвън – началници и ветерани сред редакторите, които са си създали собствени миниимперии и имат свой клуб, в който не можеш да членуваш. Ще се опитат да разтегнат границите и да прокарат собствени рубрики и гледни точки и трябва да имаш желязна хватка, за да се противопоставиш.

Ерика кимна.

– Ето там са нощните редактори Билингер и Карлсон… сами по себе си забележителности. Те се ненавиждат и, слава Богу, не са в една смяна, но се държат сякаш и двамата са изпълнителни директори и главни редактори. Ето ти го и Андеш Холм, шеф на новините, с когото ще си имаш доста работа. Със сигурност ще имате някой и друг сблъсък. Всъщност той е този, който прави СМП всеки ден. Имаш няколко репортери, които са истински звезди, и някои, които не е зле да се пенсионират.

– Имате ли добри външни сътрудници?

Мурандер изведнъж се разсмя.

– Имаме. Но сама трябва да решиш с кои ще се сработиш. Някои репортери са много, много добри.

– Ръководството?

– Магнус Боршьо е председател на управителния съвет. Всъщност той те назначи. Чаровен е, малко от старата школа, малко новатор, но преди всичко е човекът, който решава. Имаш няколко действащи членове на управителния съвет, няколко от семейството на собствениците, които през повечето време отбиват номера, и няколко, които пърхат наоколо и се правят на професионални управители.

– Звучи сякаш не харесваш много управата.

– Какво да ти кажа? Ти издаваш вестника. Те се грижат за парите. Не трябва да се бъркат в списването на вестника, но нерядко възникват проблеми. Честно казано, Ерика, никак няма да ти е леко.

– Защо?

– Тиражът спадна с около 150 000 екземпляра в сравнение с бляскавите времена на шейсетте години и започваме да приближаваме границата на загубата. Направихме рационализации, съкратихме над 180 места от 1980-а насам. Преминахме на таблоид – което трябваше да направим още преди двайсет години. СМП все още принадлежи към големите вестници, но не е необходимо много, за да започнат да ни смятат за второкласно издание. Ако вече не сме такова.

– Но тогава защо са избрали мен? – попита Ерика.

– Защото средната възраст на онези, които четат СМП, е 50 и отгоре, а частта на двайсетгодишните читатели е почти на нулата. СМП трябва да се обнови. И аргументът на управата е да се подбере най-невероятният главен редактор, който могат да си представят.

– Жена?

– Не просто жена. А жената, която разби империята на Венерстрьом и която се счита за кралица на разследващата журналистика, с репутация на твърд и непоколебим ръководител. Помисли малко. Това е неустоимо. Ако ти не можеш да обновиш вестника, никой няма да може. Така че СМП не назначава само Ерика Бергер, а и репутацията на Ерика Бергер.

КОГАТО МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ напусна „Кафе Копакабана“ до кварталното кино при Хорнштул, часът едва минаваше два следобед. Сложи си слънчеви очила и при брега на Бергсунд зави към метрото, като почти веднага съзря сивото волво, паркирано току до ъгъла. Мина, без да намалява скоростта, и установи, че е с познатия номер и че вътре няма никой.

За седми път виждаше тази кола през последните четири денонощия. Не знаеше дали колата и преди това не е била наоколо, нито дали не е случайно съвпадение. Първия път, когато я забеляза, беше паркирана в близост до вратата му на Белмансгатан. Това беше в сряда сутринта, когато отиваше пеша до редакцията на „Милениум“ . Погледът му случайно попадна на номера, започващ с буквите КАБ, и си каза, че това са инициалите на предприятието на Александър Залаченко, „Карл-Аксел Будин“ АД. Нямаше повече да размишлява по въпроса, ако не бе видял същата кола и същата табела само няколко часа по-късно, когато обядваха с Хенри Кортез и Малин Ериксон на площада на кметството. Този път волвото беше паркирано в пресечка близо до редакцията на „Милениум“ .