Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Стой спокойно! – изкрещя Аника.

Постави ръка в средата на гръдния кош на Лисбет и грубо я притисна към леглото с такава сила, че ѝ изкара въздуха.

После бързо излезе от стаята и затвори вратата. Видя две сестри, които, тичайки, се приближаваха към една стая през две врати в коридора. Първата застина на прага. Аника я чу да вика: „Не, остави!“, видя я да отстъпва крачка назад и да се сблъсква с другата сестра.

– Въоръжен е. Бягай!

Аника видя двете сестри да отварят вратата и да се скриват в стаята до тази на Лисбет Саландер.

В следващия момент сивокосият слаб мъж в пепитено сако излезе в коридора. В ръката си държеше пистолет. Аника позна в него мъжа, с когото преди малко бяха пътували заедно в асансьора.

После погледите им се срещнаха. Той изглеждаше объркан. Видя го да обръща оръжието към нея и да прави крачка напред. Аника сви глава в раменете си, влезе в стаята на Лисбет, затръшна вратата и отчаяно се огледа. Точно до нея стоеше високата масичка на сестрите, която тя с един-единствен замах придърпа до вратата, после здраво закрепи плота ѝ под дръжката.

Чу шум от движение, обърна глава и видя как Лисбет Саландер отново се кани да се изсули от леглото. С бързи крачки пресече стаята, обви с ръце клиентката си и я повдигна. Изтръгна електродите и жиците, завлече я до тоалетната и я сложи на капака на чинията. Обърна се и заключи вратата на тоалетната. После измъкна мобилния от джоба на сакото си и набра 112.

ЕВЕРТ ГУЛБЕРГ СТИГНА до вратата на стаята на Лисбет Саландер и се опита да натисне дръжката. Беше блокирана. Не можеше да я помръдне и на милиметър.

За миг застана замислен пред вратата. Знаеше, че Аника Джанини е в стаята, и се запита дали в чантата ѝ няма копие от доклада на Бьорк. Не можеше да влезе и нямаше сили да разбие вратата.

Но това и бездруго не влизаше в плана. Клинтон щеше да се погрижи за Джанини. Неговата работа бе само Залаченко.

Гулберг се огледа и установи, че е наблюдаван от две дузини сестри, пациенти и посетители, надничащи през отворите на вратите. Вдигна пистолета и стреля срещу една картина, висяща на стената в края на коридора. Публиката му изчезна магически.

Хвърли последен поглед към затворената врата, след това решително се върна в стаята на Залаченко и затвори вратата. Седна в стола за посетители и загледа руския беглец, който дълги години бе представлявал интимна част от неговия собствен живот.

Поседя неподвижно няколко минути, преди да долови движение в коридора и да се досети, че полицията е пристигнала. Не мислеше за нищо особено.

Вдигна за последен път пистолета, насочи го към слепоочието си и натисна спусъка.

СИТУАЦИЯТА СЕ БЕШЕ РАЗВИЛА така, че самоубийството в Салгренската болница бе сметнато за нещастен случай. Еверт Гулберг бе откаран с бясна скорост в травматологията, където го прие доктор Андеш Юнасон, който веднага взе животоспасяващи мерки.

За втори път за по-малко от една седмица Юнасон извърши спешна операция, при която извади цял куршум от човешка мозъчна тъкан. След петчасова операция състоянието на Гулберг оставаше критично. Но все още бе жив.

Раните на Еверт Гулберг бяха значително по-сериозни от тези на Лисбет Саландер. Няколко денонощия той бе между живота и смъртта.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ НАМИРАШЕ в „Кафе-бар“ на Хорнсгатан, когато чу по радионовините, че един все още неназован 66-годишен мъж, заподозрян в опит за убийство на Лисбет Саландер, е бил застрелян в Салгренската болница в Гьотеборг. Той остави чашата с кафе, вдигна компютърната си чанта и забърза към редакцията на Йотгатан. Пресече площад Мариаторг и тъкмо завиваше по Сент Полсгатан, когато изпиука мобилният му телефон. Отговори, без да спира.

– Блумквист.

– Здравей, Малин е.

– Чух по новините. Знаем ли кой е стрелял?

– Още не. Хенри Кортез е на лов.

– Идвам. Горе съм след пет минути.

На вратата на „Милениум“ Микаел бе пресрещнат от Хенри Кортез, който тъкмо излизаше.

– Екстрьом свиква пресконференция в 15 часа – каза Хенри. – Тръгвам към Кунгсхолмен.

– Какво знаем? – викна след него Микаел.

– Малин… – каза Хенри и изчезна.

Микаел се втурна в стаята на Ерика Бергер… грешка, на Малин Ериксон. Тя говореше по телефона и трескаво записваше нещо на самозалепващо се жълто листче. Махна му да изчака. Микаел отиде в бюфета и наля кафе с мляко в две канчета, маркирани с KDU и SSU[14]. Когато се върна в стаята на Малин, тя тъкмо приключваше разговора. Той ѝ подаде SSU.