Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Не вярваме, че е съвпадение – каза Ваденшьо. – Смятаме, че Саландер е по някакъв начин връзката между всички тях. Не можем точно да кажем как, но това е единственото разумно обяснение.

Гулберг седеше мълчаливо и рисуваше концентрични кръгове в бележника си. Накрая вдигна поглед.

– Трябва да поразмисля. Ще отида да се разходя. Ще се срещнем пак след един час.

РАЗХОДКАТА НА ГУЛБЕРГ продължи почти четири часа, а не един, както бе поискал самият той. Повървя около десет минути, преди да намери кафене, където сервираха кафе, приготвено по най-разнообразни начини. Поръча обикновено черно кафе и седна на ъглова маса, близо до входа. Мислеше трескаво, опитвайки се да анализира различните аспекти на проблема. От време на време отбелязваше по нещо в един календар.

След половин час в главата му започна да се оформя план.

Не беше кой знае колко добър план, но след като огледа и претегли всички възможности, осъзна, че проблемът се нуждае от драстични мерки.

За късмет човешки ресурси имаше. И планът му можеше да се осъществи.

Излезе от кафенето, намери телефонна будка и звънна на Ваденшьо.

– Ще трябва да поотложим още малко срещата – каза. – Имам нещо да свърша. Можем ли пак да се съберем точно в четиринайсет часа?

После Гулберг слезе до площад Щуреплан и махна на едно такси. Всъщност не можеше да си позволи такъв лукс с тънката си чиновническа пенсия, но от друга страна, беше на възраст, когато нямаше за какво да пести. Даде адрес в Брома.

Когато стигна на адреса, повървя в южна посока до следващата пряка и позвъни на вратата на малка къща. Отвори жена на около четирийсет години.

– Добър ден. Търся Фредрик Клинтон.

– За кого да предам?

– Стар колега.

Жената кимна и го покани в дневната, където Фредрик Клинтон бавно се надигна от дивана. Беше на 68, но изглеждаше значително по-стар. Диабетът и сърдечносъдовите проблеми бяха оставили ясни следи.

– Гулберг! – каза удивено Клинтон.

Дълго се гледаха. После двамата стари шпиони сърдечно се прегърнаха.

– Не мислех, че някога ще те видя отново – каза Клинтон. – Предполагам, че това тук те е довело.

Той посочи първата страница на вечерен вестник със снимка на Роналд Ниедерман и заглавие „Убиецът на полицай преследван в Дания“.

– Как си? – запита Гулберг.

– Болен съм – каза Клинтон.

– Виждам.

– Ако не получа нов бъбрек, скоро ще умра. А вероятността да получа е доста малка.

Гулберг кимна.

Жената застана на вратата на дневната и попита дали Гулберг не иска нещо.

– Кафе, благодаря – каза той.

Когато тя изчезна, се обърна към Клинтон:

– Коя е тази?

– Дъщеря ми.

Гулберг кимна. Беше удивително, че въпреки близкото общуване през дългите години в Секцията почти никой от сътрудниците не общуваше с другите в свободното си време. Гулберг познаваше и най-дребната черта от характера им, бе наясно с качествата и слабостите им, но имаше бледа представа за семейните им взаимоотношения. В продължение на двайсет години Клинтон бе може би най-близкият сътрудник на Гулберг. Гулберг знаеше, че е женен и има деца. Но не знаеше името на дъщеря му, на бившата му съпруга или къде прекарваше Клинтон отпуските си. Сякаш всичко извън Секцията бе свещено и не подлежеше на обсъждане.

– С какво мога да ти помогна? – попита Клинтон.

– Може ли да те попитам какво смяташ за Ваденшьо?

Клинтон поклати глава.

– Не се намесвам.

– Не те питам за това. Познаваш го. Десет години е работил с теб.

Клинтон отново поклати глава.

– Днес той управлява Секцията. А какво смятам аз, не е интересно.

– Справя ли се?

– Не е идиот.

– Но…?

– Аналитик. Много е добър в мозайките. Инстинктивен. Блестящ администратор. Успя да увеличи бюджета по начин, който считахме за невъзможен.

Гулберг кимаше. Клинтон не спомена най-важното.

– Готов ли си да се върнеш на работа?

Клинтон погледна към Гулберг. Дълго се колеба.

– Еверт… прекарвам девет часа всеки ден на диализа в болницата. Не мога да изкачвам стълби, без да се задъхам. Нямам сили. Никакви.

– Имам нужда от теб. За една последна операция.

– Не мога.

– Можеш. И пак ще прекарваш девет часа на диализа. Ще вземаш асансьора, вместо да качваш стълби. Мога да уредя някой да те носи насам-натам на носилка, ако е необходимо. Трябва ми умът ти.

Клинтон въздъхна.

– Разказвай.

– В момента сме изправени пред крайно усложнена ситуация, която се нуждае от оперативна намеса. Ваденшьо разполага с едно сополиво вълче, Юнас Сандберг, който съставлява целият оперативен отдел. Не мисля, че Ваденшьо е способен да направи онова, което трябва да направи. Може да е магьосник, когато става дума за бюджет, но го е страх да взема оперативни решения.