Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Но как, по дяволите, си мисли, че ще изчистим всичко? То отдавна се върти из медиите – каза Георг Нюстрьом.

– Не става дума за това какво можем и какво не можем. Става дума за потребността му да ни държи под контрол – каза Гулберг.

– Каква е твоята преценка? Ще го направи ли? Ще говори ли с пресата? – запита Ваденшьо.

Гулберг помисли и отвърна:

– Почти е невъзможно да се отговори. Залаченко не излиза с празни заплахи и ще направи онова, което е най-добро за самия него. Какво точно, не може да се предскаже. Ако му изнася да говори с пресата… ако му обещаят амнистия или намаление на присъдата, може и да го направи. Или ако се чувства предаден и иска да си отмъсти.

– Независимо от последствията?

– Съвсем независимо от последствията. За него е важно да покаже, че е по-голям пич от всички нас.

– Но дори и ако проговори, не е сигурно, че ще му повярват. За да им представи доказателства, трябва да получат достъп до нашия архив. А той не знае този адрес.

– Дали би поел риска? Да кажем, че проговори. Кой ще проговори после? Какво ще направим, ако Бьорк потвърди неговата история? И Клинтон с неговата диализа… какво ще стане, ако изведнъж стане религиозен и огорчен от всичко и от всички? Ами ако пожелае да се изповяда? Вярвайте ми, ако някой проговори, със Секцията е свършено.

– Тогава… какво ще правим?

Тишината се наслои около масата. Гулберг пое нишката.

– Проблемът се състои от няколко части. Първо, трябва да ни е ясно какви ще бъдат последствията, ако Залаченко проговори. Цялата проклета конституционна Швеция ще се стовари на главите ни. Ще ни унищожат. Предполагам, че доста назначени в Секцията ще отидат в затвора.

– Юридически дейността ни е легална, ние фактически работим по поръчки на правителството.

– Я не говори глупости! – каза Гулберг. – Знаеш не по-зле от мен, че един мъгляво формулиран текст от средата на шейсетте години днес не струва нищо.

– Бих предположил, че никой от нас не би искал и да си представи какво би се случило, ако Залаченко проговори.

Отново настъпи тишина.

– Значи ето я изходната ни точка: трябва да принудим Залаченко да мълчи – каза накрая Георг Нюстрьом.

Гулберг кимна.

– А за да го накараме да мълчи, трябва да му предложим нещо съществено. Проблемът е, че той е непредвидим. Ще иска да ни изгори от чиста злоба. Трябва да помислим как да го държим в шах.

– А исканията… – каза Юнас Сандберг. – Ако изчистим всичко и ако Саландер попадне в лудницата…

– Със Саландер можем да се справим. Проблемът е Залаченко. Но това ни въвежда и във втората част – ограничаването на щетите. Докладът на Телебориан от 1991 година вече не е актуален, а това е сериозна заплаха за Залаченко.

Георг Нюстрьом се прокашля.

– След като разбрахме, че докладът е навън и е попаднал в полицията, взех известни мерки. Минах през юриста Форелиус в РПС/Сек, който се свърза с главния прокурор. Той е заповядал докладът да бъде иззет от полицията, да не се разпространява, нито копира.

– Какво знае главният прокурор? – запита Гулберг.

– Нищо. Той действа по официално разпореждане от РПС/Сек, свързано с квалифицирана информация, и няма друг избор. Не може да действа по друг начин.

– Окей. Кой в полицията е чел доклада?

– Имаше две копия, чел го е Бублански, колежката му Соня Мудиг и накрая ръководителят на предварителното следствие Ричард Екстрьом. Може да предположим за още двама полицаи… – Нюстрьом порови из записките си. – Някой си Курт Свенсон и някой си Йеркер Холмгрен са запознати със съдържанието на доклада.

– Значи четирима полицаи и един прокурор. Какво знаем за тях?

– Прокурор Екстрьом, на четирийсет и две години, смята се за изгряваща звезда. Бил е следовател в Министерството на правосъдието и е водил няколко забележителни дела. Педантичен. Знае какво е PR. Кариерист.

– Социалист? – запита Гулберг.

– Вероятно. Но не активен.

– Бублански ръководи разследването. Видях го на една пресконференция по телевизията. Явно не се чувства добре пред камерите.

– На петдесет и две е и има изключителна служебна характеристика, но и репутация на мърморко. Евреин, доста ортодоксален.

– А онази жена… коя беше?

– Соня Мудиг. Омъжена, на трийсет и девет години, майка на две деца. Направила е доста бърза кариера. Говорих с Петер Телебориан, който я описа като емоционална. Тя през цялото време задаваше въпроси.

– Окей.

– Курт Свенсон е доста твърд. На трийсет и осем години. Застрелял един хулиган преди две години. Признат за невинен по всички точки на разследването. Впрочем тъкмо него Бублански изпрати да арестува Гунар Бьорк.