Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Почти от Гьотеборг – пошегува се Сандберг. – Ходих при него.

– Залаченко… – каза Гулберг.

Сандберг кимна.

– Седнете, господа – покани ги Ваденшьо.

БЬОРК – КАЗА ГУЛБЕРГ и смръщи вежди, когато Ваденшьо запали пурета. Беше си свалил сакото и се бе облегнал на стола до заседателната маса. Ваденшьо хвърли поглед на Гулберг и се удиви колко слаб бе станал старецът.

– Бьорк бе задържан за нарушаване на закона срещу сексуалната търговия миналия петък – каза Георг Нюстрьом. – Още не е повдигнато обвинение, но той по принцип си е признал и се е прибрал след разпита с подвита опашка. Сега е в болнични и живее в Смодаларьо. Медиите още не са го надушили.

– Някога Бьорк бе един от абсолютно най-добрите, които сме имали в Секцията – каза Гулберг. – Играеше ключова роля в аферата Залаченко. Какво стана с него, откакто се пенсионирах?

– Той е един от вътрешните сътрудници, които излязоха от Секцията и се върнаха към външната дейност. Беше навън и се развяваше още по твое време.

– Ами да, имаше нужда от малко почивка, а и искаше да разшири кръгозора си. Бе освободен от Секцията за две години през осемдесетте, когато отиде в разузнаването. Преди това, от 1976-а нататък, бе работил като луд със Залаченко почти денонощно и прецених, че наистина има нужда от пауза. Нямаше го между 1985 и 1987 година, после се завърна при нас.

– Може да се каже, че приключи със Секцията през 1994-та, когато отиде във външната организация. През 1996-а стана заместник началник на отдела за чужденци, където имаше много текуща работа. Разбира се, поддържаше контакт със Секцията през цялото време и трябва да кажа, че до последно провеждахме редовни разговори веднъж месечно.

– Значи е болен.

– Има дископатия. Не е сериозно, но е много болезнено. Често получаваше кризи през последните години. Преди две години беше в болнични четири месеца. През август миналата година отново се разболя. Трябваше да се върне на работа на първи януари, но му удължиха болничните и сега очаква операция.

– И е използвал болничните да тича по курви? – каза Гулберг.

– Да, нали не е женен и ако правилно съм разбрал, по курви ходи от много години – каза Юнас Сандберг, който през изминалия половин час не бе казал и дума. – Четох ръкописа на Даг Свенсон.

– Така ли? Може ли някой да ми обясни какво всъщност се е случило?

– Доколкото ни е известно, Бьорк е в основата на всичко. Това е единственият начин да се обясни защо докладът от 1991-ва е попаднал в ръцете на адвокат Бюрман.

– Който също прекарва времето си в тичане по курви? – запита Гулберг.

– Не и доколкото знаем. Във всеки случай той не присъства в материала на Даг Свенсон. Затова пък е бил попечител на Лисбет Саландер.

Ваденшьо въздъхна.

– Може да се каже, че това е моя грешка. Ти и Бьорк заковахте Саландер през 91-ва, когато я вкарахте в лудницата. Смятахме, че ще отсъства значително по-дълго, но тя си намери добър адвокат, Холгер Палмгрен, който успя да я измъкне. Беше изпратена в приемно семейство. Тогава ти вече беше пенсиониран.

– Какво се случи после?

– Наблюдавахме я. Сестра ѝ, Камила Саландер, междувременно бе настанена в приемно семейство в Упсала. Когато станаха по на седемнайсет, Лисбет внезапно започна да рови в миналото си. Търсеше Залаченко и се опитваше да получи достъп до официалните регистри. По някакъв начин, не сме сигурни как, успя да се сдобие с информация, че сестра ѝ знае къде е Залаченко.

– И така ли беше?

Ваденшьо вдигна рамене.

– Всъщност нямам никаква представа. Сестрите не се бяха виждали няколко години, когато Лисбет Саландер издири Камила и се опита да я накара да каже каквото знае. Всичко свърши с огромна кавга и як бой между двете сестри.

– Така ли?

– През онези месеци плътно наблюдавахме Лисбет. Бяхме уведомили Камила Саландер, че сестра ѝ е агресивна и луда. Тя ни потърси след внезапното посещение на Лисбет, което ни накара да засилим наблюдението над нея.

– Значи сестрата е била твой информатор?

– Камила Саландер се страхуваше ужасно от сестра си. Което изостри вниманието ни към Лисбет Саландер и го насочи и в други направления. Имаше няколко скандала с хората от социалните служби и направихме извода, че тя все още представлява заплаха за анонимността на Залаченко. После стана онзи инцидент в метрото…

– Беше нападнала някакъв педофил?

– Точно. Явно още тогава е била склонна към насилие и е имала психически проблеми. Решихме, че ще е най-спокойно за всички, ако отново изчезне в някой приют, и се заехме с това. Фредрик Клинтон и Фон Ротингер организираха нещата. Отново се довериха на Петер Телебориан и изнесоха цяла битка в Градския съд, за да я въдворят отново в клиника. Холгер Палмгрен беше пълномощникът на Саландер, но съдът предпочете да следва линията на Телебориан и я постави под попечителство.