Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Изчака нощната сестра да приключи с обиколката си, която тази нощ се извършваше на всеки половин час. По-дългите интервали вероятно означаваха, че според лекарите вече е в по-добро състояние в сравнение с уикенда, когато я посещаваха на всеки петнайсет минути и дори по-често. Самата тя не усещаше някаква забележима разлика.

Когато остана сама, събра сили, седна и провеси крака през ръба на леглото. Имаше залепени електроди, които регистрираха пулса и дишането ѝ, но кабелите бяха в същата посока, към химикалката. Внимателно се изправи и внезапно се олюля, губейки равновесие. За секунда имаше усещането, че ще припадне, но се опря на леглото и фокусира поглед върху масичката пред себе си. Направи три разлюляни крачки, протегна ръка и докопа химикалката.

Върна се в леглото. Беше напълно изтощена.

След малко успя да придърпа завивката. Държеше химикалката в ръка и усещаше върха ѝ. Най-обикновена химикалка. Остра. Щеше да свърши работа – можеше да намушка някого в лицето или очите.

Остави я близо до хълбока си и заспа.

ГЛАВА ШЕСТА Понеделник, 11 април

В ПОНЕДЕЛНИК СУТРИНТА Микаел Блумквист стана малко след девет и позвъни на Малин Ериксон, която тъкмо влизаше в редакцията на „Милениум“ .

– Здравей, главна редакторке – каза той.

– Не мога да повярвам, че Ерика я няма и че ме искате за главен редактор.

– Няма ли я?

– Няма я. Бюрото ѝ е празно.

– Тогава най-добрата идея е да използваш деня и да се преместиш в нейната стая.

– Не знам как да се държа. Чувствам се ужасно неудобно.

– Недей. Всички са съгласни, че ти си най-добрият избор в тази ситуация. А и винаги можеш да дойдеш да се посъветваш с мен и Кристер.

– Благодаря за доверието.

– Няма защо – каза Микаел. – Работи си както обикновено. В най-близко време ще приемаме проблемите такива, каквито са.

– Окей. За какво дойде?

Той обясни, че възнамерява да си остане вкъщи и да пише през целия ден. Малин изведнъж осъзна, че той ѝ докладва по същия начин, по който – както предполагаше – е информирал Ерика Бергер с какво се занимава. От нея се очакваше коментар. Или може би не?

– Имаш ли някакви инструкции за нас?

– Не. Напротив, ако имаш ти към мен, можеш да звъннеш. До гуша съм затънал в историята със Саландер, както и преди, но за всичко останало, което засяга списанието, топката е у теб. Взeмай решения. Подкрепям те.

– А ако взема погрешно решение?

– Ако забележа нещо такова, ще ти кажа. Но трябва да е нещо специално. В нормални случаи няма решения, които да са стопроцентово правилни или погрешни. Ще взeмаш твоите решения, които може да не са идентични с онези, които би взела Ерика Бергeр. А ако аз взема решение, то ще е трети вариант. Но сега става дума за теб.

– Окей.

– Ако искаш да си добър шеф, обсъждай въпросите с другите. Най-напред с Хенри и Кристер, после с мен и накрая най-завързаните неща ще обсъдим в редколегията.

– Ще направя каквото мога.

– Добре.

Когато се прибра, Микаел седна на дивана в дневната с айбука на коленете си и работи без прекъсване целия понеделник. Вечерта имаше чернова на два текста в общо двайсет и една страници. В тази част от историята ставаше дума за убийството на сътрудника Даг Свенсон и неговата приятелка Мия Бергман – над какво работеха, защо бяха застреляни и кой бе убиецът. Пресметна, че ще трябва да напише още около четирийсет страници текст за тематичния летен брой. И да реши за себе си как да опише Лисбет Саландер, без да наруши личната ѝ неприкосновеност. Знаеше за нея неща, които тя за нищо на света не би искала да се публикуват.

ЕВЕРТ ГУЛБЕРГ довърши понеделнишката си закуска, състояща се само от филия хляб и чаша черно кафе, в кафенето на „Фрей“. После взе такси до Артилеригатан на Йостермалм. В 9,15 сутринта позвъни на домофона, представи се и веднага бе пуснат вътре. Качи се на шестия етаж и още пред асансьора бе посрещнат от новия шеф на Секцията, 54-годишния Биргер Ваденшьо.

Когато Гулберг се пенсионира, Ваденшьо бе едно от младите попълнения в Секцията. Гулберг не беше сигурен какво да мисли за него.

Би желал енергичният Фредрик Клинтон все още да беше там. Клинтон наследи Гулберг и оглавяваше Секцията до 2002 година, когато диабет и сърдечносъдови проблеми изпратиха и него в пенсия. Гулберг нямаше представа от какво тесто е замесен Ваденшьо.

– Здравей, Еверт – каза Ваденшьо и се ръкува с бившия си началник. – Хубаво е, че намери време да дойдеш.

– Нямам нищо друго в повече освен време – каза Гулберг.