Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Знаеш как е. Оказа се, че не сме добри в поддържането на контакти със старите предани другари.

Еверт Гулберг не обърна внимание на забележката. Зави наляво, влезе в стария си кабинет и седна до кръглата заседателна маса до прозореца. Ваденшьо (предположи, че е той) беше окачил по стените репродукции на Шагал и Мондриан. Навремето Гулберг ги украсяваше със скици на исторически кораби като „Короната“ и „Васа“. Винаги бе копнял за морето и всъщност поначало бе морски офицер, макар и да не беше прекарал повече от няколко кратки месеца на море по време на службата си във флота. Като се изключи настъплението на компютрите, стаята изглеждаше почти като по негово време. Ваденшьо поднесе кафе.

– Другите ей сега ще дойдат – каза той. – Мислех да разменим няколко думи преди това.

– Колко души от ония години останаха в Секцията?

– Освен мен само Ото Халберг и Георг Нюстрьом са в офиса. Халберг тази година ще се пенсионира, а Нюстрьом навършва 60. Иначе другите са новопостъпили. Срещал си някои от тях и преди.

– Колко души работят за Секцията днес?

– Направихме малка реорганизация.

– Така ли?

– На пълен работен ден са седмина. Тоест имаше съкращения. Но иначе Секцията разполага общо с трийсет и един сътрудници в РПС/Сек. Повечето от тях никога не идват тук, вършат си нормалната работа и дискретно работят за нас като вечерен извънреден труд.

– Трийсет и един.

– Плюс седем. Всъщност ти си този, който създаде системата. Само сме я подобрили, така че днес имаме вътрешна и външна организация. Преди да назначим някого, той получава отпуск, по време на който изкарва школата при нас. Халберг се грижи за образованието. Най-краткото е шест седмици. Ползваме училището в Йорлуг. После се връщат обратно на нормалната си работа в РПС/Сек, но вече с назначение при нас.

– Аха.

– Изключителна система. Повечето сътрудници нямат представа за съществуването на другите. А тук, в Секцията, най-вече приемаме доклади. Същите правила като от твое време. Всички работим на равни начала.

– Оперативни единици?

Ваденшьо сбърчи вежди. По времето на Гулберг Секцията имаше малка оперативна група от четирима души под командването на шлифования Ханс фон Ротингер.

– Не точно. Ротингер почина преди пет години. Сега имаме един по-млад талант, който извършва известна полева работа, но обикновено използваме при нужда някой от външната организация. Пък и сега е технически доста по-сложно, например да се организира телефонно подслушване или да се влезе в някое жилище. В днешно време има аларми и всякакви дяволии навсякъде.

Гулберг кимна.

– Бюджетът? – попита.

– Около единайсет милиона годишно за всичко. Една трета отива за заплати, една трета за поддръжка и една трета за дейността.

– Значи бюджетът е намален?

– Малко. Но имаме и по-малко персонал, което означава, че всъщност дейността се е увеличила.

– Разбирам. Кажи ми какви са отношенията ни с РПС/Сек.

Ваденшьо поклати глава.

– Шефовете на канцеларията и на бюджетната комисия са наши. Официално само шефът на канцеларията има поглед върху нашата дейност. Толкова сме секретни, че просто не съществуваме. В действителност няколко заместник-началници знаят за нас, но правят всичко възможно да ни избягват.

– Разбирам. Което означава, че ако възникне проблем, сегашното ръководство на Сепо ще бъде неприятно изненадано. А как сте с ръководството на отбраната и правителството?

– Ръководството на отбраната изключихме преди около две години. А правителствата идват и си отиват.

– Така че сме оставени на самотек, ако задуха?

Ваденшьо кимна.

– Това е недостатъкът при такава аранжировка. Преимуществата са явни. Но и работните ни задачи се промениха. След разпадането на Съветския съюз в Европа има нови политически реалности. Работата ни все по-малко е свързана с идентифицирането на шпиони. Сега става дума за тероризъм и главно за оценка дали определени личности са политически подходящи за някои по-деликатни дела.

– За това винаги е ставало дума.

На вратата се почука. Гулберг забеляза спретнато облечен мъж около шейсетте и по-млад в джинси и сако.

– Здравейте, момчета. Това е Юнас Сандберг. Работи тук от четири години и отговаря за оперативните работи. За него ти разказах. А това е Георг Нюстрьом. Срещали сте се и преди.

– Здравей, Георг – каза Гулберг.

Ръкуваха се. После Гулберг се обърна към Юнас Сандберг.

– Откъде си ? – запита и го загледа.