Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Констатира, че отново лежи прикована в държавно легло, макар този път да липсваше юлар, който да я държи да не мърда. Което бе излишно. Тя нямаше сили дори да се надигне, камо ли да се опита да избяга.

В понеделник по обяд я посети доктор Андеш Юнасон. Изглеждаше ѝ познат.

– Здравей. Помниш ли ме?

Тя поклати глава.

– Беше доста замаяна, но аз бях този, който те събуди след операцията. И аз съм този, който те оперира. Исках само да чуя как си и дали всичко е наред.

Лисбет Саландер го гледаше с широко отворени очи. Че не всичко е наред, бе повече от ясно.

– Чух, че нощес си свалила шината от врата си.

Тя кимна.

– Не сме поставили яката за забавление, а за да можеш да държиш главата си неподвижно, докато започне процесът на зарастване.

Той наблюдаваше мълчаливото момиче.

– Окей – каза накрая. – Просто исках да те погледна.

Беше вече на вратата, когато чу гласа ѝ.

– Юнасон беше, нали?

Той се обърна и удивено се усмихна.

– Точно така. Щом си спомняш името ми, значи си по-добре, отколкото предполагах.

– И ти извади куршума?

– Точно така.

– Ще ми кажеш ли какво ми е? Никой нищо разумно не ми казва.

Той се върна при леглото ѝ и я погледна в очите.

– Имаше късмет. Беше простреляна в главата, но, изглежда, не е засегната никоя важна част. Рискът сега е да не получиш кръвоизлив. Затова искаме да си напълно спокойна. В тялото ти се развива инфекция. Вероятно раната в рамото е причината. Възможно е да се наложи да оперираме отново, ако не възпрем инфекцията с антибиотици. Чакат те болки, докато трае оздравителният процес. Но сега, като те виждам, се изпълвам с надежда, че напълно ще се възстановиш.

– Това може ли да причини мозъчни травми?

Той се поколеба, преди да кимне.

– Да, има такъв риск. Но всичко показва, че си се справила добре. Възможно е белегът в мозъка да създаде проблеми – например да развиеш епилепсия или нещо подобно. Но, честно казано, това е малко вероятно. Сега изглеждаш добре. Оздравяваш. А възникнат ли проблеми, ще се справим и с тях. Това достатъчно ясен отговор ли е?

Тя кимна.

– Колко още трябва да лежа така?

– Искаш да кажеш в болницата? Ще минат няколко седмици, преди да те пуснем.

– Не, имам предвид кога ще мога да се изправя и да се движа?

– Не знам. Зависи от заздравяването. Но смятай поне две седмици, преди да можем да започнем някаква форма на физиотерапия.

Тя го гледа сериозно дълго време.

– Да ти се намира цигара? – попита.

Андеш Юнасон спонтанно се засмя и поклати глава.

– Съжалявам. Тук не се пуши. Но ще се погрижа да получиш никотинова лепенка или никотинова дъвка.

Тя се подвоуми, преди да кимне. После отново го погледна.

– Как е оня старец?

– Кой? Имаш предвид…

– Онзи, дето влезе заедно с мен.

– Предполагам, че не ти е приятел. Ще оживее, вече е на крака и ходи с патерици. Чисто физически е доста по-зле от теб и има много болезнена лицева рана. Ако правилно разбирам, ти си му забила брадва в черепа.

– Опита се да ме убие – каза тихо Лисбет.

– Това никак не е хубаво. Трябва да вървя. Искаш ли да дойда пак да те видя?

Лисбет Саландер помисли малко. После бързо кимна. Когато той затвори вратата, тя замислено се загледа в тавана. Залаченко има патерици. Точно този звук бе чула нощес.

ЮНАС САНДБЕРГ, който бе най-младият на събранието, излезе да поръча обяд. Върна се със суши и светла бира и сервира на заседателната маса. Еверт Гулберг усети носталгична тръпка. Точно така бе по негово време, когато някоя операция се намираше в критичен стадий и работеха ден и нощ.

Разликата, установи той, бе вероятно в това, че по негово време никому не би хрумнала безумната идея да поръча сурова риба за обяд. Би искал Сандберг да бе поръчал кюфтенца с пюре и конфитюр. Но пък от друга страна, не беше гладен и без угризения на съвестта избута сушито настрана. Хапна парче хляб и пи минерална вода.

Продължиха дискусията, хранейки се. Бяха стигнали до онази точка, в която се налагаше да обобщят ситуацията и да решат какви мерки да вземат. Трябваше да го направят веднага.

– Никога не съм познавал Залаченко – каза Ваденшьо. – Какъв беше?

– Такъв, какъвто и днес, предполагам – отвърна Гулберг. – Невероятно интелигентен, с почти фотографска памет за всяка подробност. Но по мое мнение отвратителна свиня. И малко луд, бих казал.

– Юнас, ти си го видял вчера. Какво е твоето заключение? – запита Ваденшьо.

Юнас Сандберг остави приборите.

– Държи нещата под контрол. Вече ви казах за ултиматума му. Или ще изчистим всичко, или той ще взриви Секцията.