Внезапно осъзна, че най-сетне всичко е свършило.
Историята, започнала в деня на раждането ѝ, сега приключваше в тухлената сграда.
Беше свободна.
Когато полицаите извадиха оръжие, сложиха бронежилетки и започнаха да се разпръскват около фабриката, Лисбет Саландер влезе в бензиностанцията и си поръча нескафе и сандвич в пластмасова опаковка. Яде права до масичка в бара.
Беше тъмно, когато се върна при колата. Докато отваряше вратата, чу два далечни изстрела от нещо, което сметна за ръчно огнестрелно оръжие, от другата страна на пътя. Видя няколко черни фигури на полицаи да стоят и да се притискат до фасадата, близо до входа на портала. Чу още сирени и видя още един отряд да се приближава откъм Упсала. Няколко лични автомобила бяха спрели край пътя под нея и наблюдаваха зрелището.
Стартира виненочервената си хонда, зави надолу по Е 18 и се насочи към дома си в Стокхолм.
ЧАСЪТ БЕ СЕДЕМ ВЕЧЕРТА, когато Лисбет Саландер с безгранично раздразнение чу да звъни звънецът на входната врата. Лежеше във вана с все още димяща вода. Общо взето, имаше само един човек, който можеше да звъни на вратата ѝ.
Най-напред реши да не обръща внимание на звънеца, но на третото позвъняване въздъхна и уви хавлия около тялото си. Изду долната си устна и зашляпа към антрето.
– Здравей – каза Микаел Блумквист, когато тя отвори.
Тя не отвърна.
– Чу ли новините?
Тя поклати глава.
– Мислех, че ще искаш да знаеш. Роналд Ниедерман е мъртъв. Убит е днес от банда от МК „Свавелшьо“ горе в Нортеле.
– Наистина ли? – попита Лисбет Саландер с овладян глас.
– Говорих с дежурните в Нортеле. Изглежда, е някаква вътрешна разправия. Ниедерман явно е бил измъчван и намушкан с щик. На мястото имало чанта с няколкостотин хиляди крони.
– Тъй ли?
– Бандата от Свавелшьо била заловена на място. На всичко отгоре оказали и съпротива. Имало престрелка и полицията повикала подкрепление от Стокхолм. „Свавелшьо“ капитулирали тази вечер към шест.
– Така.
– Старият ти приятел Сони Ниеминен от Сталархолмен гризнал дръвцето. Побягнал и опитал да си пробие път със стрелба.
– Хубаво.
Микаел Блумквист постоя мълчаливо няколко секунди. Гледаха се през процепа на вратата.
– Преча ли? – попита той.
Тя вдигна рамене.
– Лежах във ваната.
– Виждам. Трябва ли ти компания?
Тя му хвърли остър поглед.
– Нямам предвид във ваната. Нося франзели – каза той и вдигна плик. – Освен това купих и кафе за еспресо. Щом имаш кафемашина „Юра Импреса Х7“ в кухнята, не е зле да се научиш да я използваш.
Тя вдигна вежди. Не знаеше дали да е разочарована, или облекчена.
– Само компания?
– Само компания – потвърди той. – Аз съм просто един добър приятел, който посещава друг добър приятел. Ако съм добре дошъл, имам предвид.
Тя се поколеба някоя и друга секунда. Две години се бе държала на колкото се може по-далечно разстояние от Микаел Блумквист. И все пак, изглежда, той се бе залепил за живота ѝ като дъвка под ученически чин и се появяваше ту в мрежата, ту в реалния живот. В мрежата беше добре. Там имаше само електрони и букви. В реалния живот пред вратата ѝ той все още беше проклетият привлекателен мъж. Който познаваше тайните ѝ така, както тя познаваше неговите.
Погледна го и реши, че повече не изпитва чувства към него. Поне не онези чувства.
Фактически той се бе държал като неин приятел през цялата изминала година.
Вярваше му. Може би. Яд я беше, че един от малцината, на които се доверяваше, бе мъж, когото през цялото време избягваше да срещне.
Сега изведнъж се реши. Беше смешно да се преструва, че той не съществува. Вече не изпитваше болка, когато го виждаше.
Отвори вратата и отново го допусна в живота си.
[1] Boadicea – Будика – кралица на келтското племе исени, воювала срещу Римската империя през 60 г. – Б. пр.
[2]Ти майтапиш ли се мен? (англ.). – Б. пр.
[3] Ирландско малцово уиски. – Б. пр.
[4] Полицията за сигурност на Швеция. – Б. пр.
[5] Жената трябва да прави каквото трябва да прави жената (англ.). – Б. пр.
[6] Носител на жезъла (англ.). – Б. пр.
[7]RPS/Sak – Rikspolisstyrelsen/Sak (шв.) – Управление на Кралската полиция (отдел за сигурност). – Б. пр.
[8]The smoking gun (англ.) – димящото дуло, в случая улика, следа. – Б. пр.
[9] Улоф Палме (1927–1986) – шведски политик, социалдемократ, министър-председател през периода 1969–1976 и 1982–1986 г., когато е застрелян на централната улица Свеавеген. – Б. пр.
[10] Случаят Ингмар Бергман. През 1976 г., след като е обвинен в данъчна измама, големият шведски режисьор напуска страната и се установява в Мюнхен. Впоследствие е оправдан и шведското правителство му се извинява. – Б. пр.
Читать дальше