Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Но убийство? Струваше ли си? Какво щеше да стане с нея, ако го убие? Къде щеше да се укрива? Какво бе готова да пожертва срещу удоволствието да стреля с пистолета за гвоздеи за последен път?

Можеше да твърди, че е самозащита… не, едва ли с прикованите му за пода крака.

Внезапно се сети за Хариет Вангер, която също бе измъчвана от баща си и брат си. Спомни си размяната на реплики с Микаел Блумквист, когато с най-остри думи бе заклеймила Хариет Вангер. Хариет Вангер беше виновна, че брат ѝ Мартин Вангер продължи да убива година след година.

– Ти какво би направила? – я бе попитал Микаел.

– Щях да пребия до смърт проклетника – бе отговорила тя с убеждение, извиращо от дъното на ледената ѝ душа.

А сега се оказваше в абсолютно същата ситуация, в която се бе намирала и Хариет Вангер. Още колко жени щеше да убие Роналд Ниедерман, ако го оставеше да избяга? Тя бе с граждански права и социално отговорна за действията си. Колко години от живота си трябваше да пожертва? Колко години би желала Хариет Вангер да пожертва?

ПОСЛЕ ПИСТОЛЕТЪТ за гвоздеи натежа толкова, че вече не можеше да го държи опрян на гръбнака му дори с двете си ръце.

Смъкна оръжието и почувства, че се връща в реалността. Забеляза, че Роналд Ниедерман мърмори нещо несвързано. Говореше на немски. Говореше за някакъв дявол, който дошъл да го вземе.

Тя изведнъж осъзна, че той не говори на нея. Струваше му се, че вижда нещо в другия край на стаята. Тя изви глава и проследи погледа му. Там нямаше нищо. Усети как косата ѝ настръхва.

Завъртя се, взе железния шиш, излезе във външната зала и потърси чантата си. Когато се наведе да я вдигне, видя щика на пода. Все още беше с ръкавици, затова взе оръжието.

Поколеба се малко и го постави на видно място по средата на пътеката между сандъците. Използва желязното острие и поработи три минути, за да махне катинара, който препречваше изхода.

ПОСЕДЯ НЕПОДВИЖНО В КОЛАТА СИ и дълго размишлява. Накрая извади мобилния си телефон. Отне ѝ две минути да намери телефонния номер на мотоциклетен клуб „Свавелшьо“.

– Да? – чу глас от другата страна.

– Ниеминен – каза тя.

– Един момент.

Почака три минути, докато се обади Сони Ниеминен, действащ президент на МК „Свавелшьо“.

– Кой е?

– Няма значение кой е – каза Лисбет толкова тихо, че той едва различи думите.

Дори не можеше да каже мъж или жена му звъни.

– Така. Какво искаш?

– Нужни са ти сведения за Роналд Ниедерман.

– Тъй ли?

– Тъй. Искаш ли да знаеш къде е, или не?

– Слушам.

Лисбет описа пътя до срутената тухлена фабрика край Нортеле. Каза, че ако Ниеминен побърза, ще го изчака.

Затвори телефона, запали колата и подкара към бензиностанцията на „ОК“. Паркира така, че да вижда тухленото здание точно срещу себе си.

Чака повече от два часа. Часът бе малко преди един и половина следобед, когато забеляза фургон да кара бавно по пътя под нея. Спря на закусвалнята на един паркинг, изчака пет минути, обърна и зави по горния път към тухлената фабрика. Започваше да се здрачава.

Тя отвори жабката на колата, извади един бинокъл „Минолта 2х8“ и видя фургонът да паркира. Отвътре слязоха Сони Ниеминен, Ханс-Оке Валтари и още трима, които не познаваше.

Когато Сони Ниеминен и приятелчетата му намериха вратата широко отворена, тя отново извади телефона си. Съчини съобщение и го изпрати в полицейската централа в Нортеле.

УБИЕЦЪТ НА ПОЛИЦАИ РОНАЛД НИЕДЕРМАН СЕ НАМИРА В ТУХЛЕНАТА ФАБРИКА ПРИ БЕНЗИНОСТАНЦИЯ „ОК“ КРАЙ ШЕДЕРИД. СЕГА ЩЕ БЪДЕ УБИТ ОТ С. НИЕМИНЕН & ЧЛЕНОВЕ НА МК „СВАВЕЛШЬО“. В БАСЕЙНА НА ПАРТЕРА ИМА МЪРТВА ЖЕНА.

Не долавяше движение във фабриката.

Чакаше.

Докато чакаше, извади сим картата си от телефона и я унищожи, като я наряза с ножичка за нокти. Смъкна прозореца на колата и изхвърли парченцата. После извади нова сим карта от портмонето си и я сложи в мобилния. Използваше кредитна карта на „Комвик“, техните карти бе почти невъзможно да бъдат проследени и намерени. Позвъни на „Комвик“ и зареди новата карта с 500 крони.

Минаха единайсет минути, преди караулен отряд без сирени, но със запалени сини лампи да завие към фабриката откъм Нортеле. Паркираха на изхода на пътя. Няколко минути по-късно бяха последвани от още две полицейски коли. Посъветваха се и се отправиха в стегнат ред към фабриката, паркирайки до фургона на Ниеминен. Тя вдигна бинокъла. Видя един от полицаите да говори по радиостанция и да докладва номера на фургона. Полицаите се оглеждаха, но изчакваха. След две минути видя още един отряд да се приближава с висока скорост.