Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Скри сааба на Йорансон под навеса зад тухлената сграда и влезе вътре. Принуди се да разбие една врата на долния етаж, след което първата му грижа бе да си осигури резервен изход през разхлабена плоча от шперплат в портата на долния етаж. После смени счупения катинар. След това се нанесе в необитаваната стая на горния етаж.

Измина цял следобед, преди да чуе звук през стените. Най-напред помисли, че са обикновени призраци. Седя напрегнат и се вслушва цял час, преди внезапно да се изправи и да отиде да се ослуша в голямата зала. Не чу нищо, но търпеливо вися там, докато не долови драскане.

Откри ключа на мивката.

Роналд Ниедерман рядко се бе изненадвал толкова, колкото когато отвори вратата и намери двете руски курви. Бяха изтощени и нямаха храна. И последната кутия ориз бе свършила преди няколко седмици. Бяха живели на чай и вода.

Една от курвите бе толкова изнемощяла, че нямаше сили да стане от леглото. Другата беше в по-добра форма. Говореше само руски, но той имаше достатъчно добри езикови познания, за да разбере, че благодареше на Бог и на него, че са ги спасили. Падна на колене и обви с ръце краката му. Стреснат, той я отблъсна, излезе и заключи вратата.

Не знаеше какво да прави с курвите. Свари супа от консервите, които намери в кухнята, и им я даде. Крайно изтощената жена на леглото, изглежда, успя да възстанови част от силите си. Ниедерман цяла вечер ги разпитва. Отне му известно време да разбере, че двете жени не са курви, а студентки, платили на братята Ранта да се доберат до Швеция. Бе им обещано разрешение за работа и престой. Бяха пристигнали от Капелшер през февруари и директно отведени в склада, където ги заключили.

Ниедерман помрачня. Проклетите братя Ранта имаха доход, който бяха укрили от Залаченко. После чисто и просто бяха забравили двете жени или може би съзнателно ги бяха зарязали, преди светкавично да напуснат Швеция.

Въпросът беше какво да прави с жените. Нямаше причина да им причинява зло. Но не можеше и да ги пусне, след като те почти сигурно щяха да доведат полицията в тухлената сграда. Беше толкова просто. А не можеше и да ги изпрати обратно в Русия, защото това означаваше, че трябва да отиде в Капелшер с тях. Щеше да е трудно. Тъмнокосото момиче, чието име беше Валентина, му предложи секс, ако им помогне. Той изобщо не се интересуваше от секс с момичетата, но предложението ѝ я бе превърнало в курва. Всички жени бяха курви. Беше толкова просто.

След три дни му омръзна да слуша вечните им молби, приказките им и тропането по стените. Не виждаше друг изход. Искаше да бъде оставен на мира. Затова за последен път заключи вратата и бързо приключи с проблема. Бе помолил Валентина за прошка, преди да протегне ръце и с една-единствена хватка да извие врата ѝ между втория и третия шиен прешлен. После отиде при русото момиче на леглото, чието име така и не научи. Тя лежеше пасивна и не оказа съпротива. Занесе телата на долния етаж и ги скри в басейн, пълен с вода. Най-сетне малко спокойствие.

ЦЕЛТА НЕ БЕШЕ да остава в тухлената фабрика. Смяташе да стои тук, докато премине най-силната вълна на полицейското преследване. Обръсна си косата и остави брадата си да порасне един сантиметър. Видът му се промени. Намери гащеризон, принадлежал на някой от работниците от „НорБюг“, който бе почти неговият размер. Сложи си го, нахлупи и една оставена шапка с козирка от „Бекеш Фери“, пъхна една линийка в джоба си и подкара към бензиностанцията на „ОК“ на възвишението над пътя, където напазарува. Имаше доста пари от плячката от МК „Свавелшьо“. Пазаруваше вечер. Приличаше на обикновен бачкатор, спрял на път за дома. Никой не го забелязваше. Стана му навик да отива и пазарува един или два пъти в седмицата. На бензиностанцията на „ОК“ всички приятелски го поздравяваха и скоро вече го познаваха.

Отначало отделяше значително време да се отбранява от съществата, обитаващи сградата. Бяха вътре в стените и излизаха нощно време. Чуваше ги да бродят из залите.

Барикадира се в своята стая. След няколко дни му писна. Въоръжи се с щик, който намери в един кухненски шкаф, и излезе, твърдо решен да се опълчи срещу чудовищата. Това трябваше най-сетне да свърши.

Внезапно обаче осъзна, че са се махнали. За първи път в живота си имаше надмощие над тях. Изчезваха, щом се приближеше. Можеше да зърне опашките и деформираните им тела да се крият зад сандъци и шкафове. Крещя след тях, докато не избягаха.

Удивен, Ниедерман се прибра в укрепената си стая и седя буден цяла нощ в очакване да се завърнат. На зазоряване предприеха нова атака и той отново ги отблъсна.