Стиг Ларшон: Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Люшкаше се между паниката и еуфорията.

През целия си живот бе преследван от тези същества на мрака и за първи път усети, че владее положението. Не правеше нищо. Ядеше. Спеше. Мислеше. Беше му спокойно.

ДНИТЕ СЕ ПРЕВЪРНАХА в седмици и настана лято. От транзистора и вечерните вестници проследи как затихва преследването на Роналд Ниедерман. С интерес отбеляза убийството на Залаченко. Забележително. Някакъв психар сложил точка на живота на Залаченко. През юли, когато започна процесът срещу Лисбет Саландер, интересът към него бе възобновен. Той зяпна, когато накрая я освободиха. Това не беше добре. Тя бе на свобода, докато той бе принуден да се крие.

Купи си „Милениум“ от бензиностанцията на „ОК“ и прочете тематичния брой за Лисбет Саландер, Александър Залаченко и Роналд Ниедерман. Журналист на име Микаел Блумквист бе обрисувал Роналд Ниедерман като патологично болен убиец и психопат. Ниедерман смръщи вежди.

Внезапно дойде есента, а той още беше там. Когато стана по-студено, купи електрическа печка от бензиностанцията на „ОК“. Не можеше да си обясни защо не напуска фабриката.

На няколко пъти младежи влизаха с коли на терена пред сградата, паркираха, но никой така и не наруши спокойствието му и не влезе вътре. През септември една кола паркира пред фабриката и мъж в синьо ветроупорно яке провери вратите, обиколи наоколо, душейки. Ниедерман го наблюдаваше от прозореца на втория етаж. От време на време мъжът си записваше нещо в бележник. Остана двайсетина минути, преди да се огледа за последен път, да седне отново в колата си и да напусне мястото. Ниедерман си отдъхна. Нямаше представа кой бе мъжът и за какво беше дошъл, но изглежда, че проверяваше имота. Тогава не се сети, че смъртта на Залаченко е предизвикала осчетоводяване.

Мислеше много за Лисбет Саландер. Не очакваше някога да я срещне отново, но тя го удивляваше и плашеше. Роналд Ниедерман не се страхуваше от живите хора. Но сестра му, неговата полусестра, му бе направила странно впечатление. Никой друг не го бе побеждавал по начина, по който тя го направи. Беше се върнала, въпреки че я бе погребал. Беше се върнала и го преследваше. Започна да се събужда, плувнал в студена пот, и разбра, че тя е заела мястото на призраците му.

През октомври взе решение. Нямаше да напуска Швеция, преди да намери и унищожи сестра си. Макар и без план, животът му отново придоби смисъл и цел. Не знаеше къде се намира тя и как може да я издири. Седеше в стаята на втория етаж на тухлената фабрика и се взираше през прозореца ден след ден, седмица след седмица.

Докато внезапно вишневочервената хонда не паркира пред сградата и за свое безкрайно учудване не видя Лисбет Саландер да излиза от колата. Бог е милостив , помисли си. Лисбет Саландер щеше да прави компания на двете жени, чиито имена вече не помнеше, в басейна на долния етаж. Чакането му свърши. Щеше да продължи нататък.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПРЕЦЕНИ ситуацията и намери, че положението е всичко друго, но не и под контрол. Мозъкът ѝ работеше на пълни обороти. Цък, цък, цък. Все още държеше щангата в ръка, но осъзна, че е крехко оръжие срещу човек, който не изпитва болка. Бе заключена на около хиляда квадратни метра с робот убиец, дошъл от ада.

Когато Ниедерман внезапно се раздвижи, тя хвърли щангата по него. Той спокойно я избягна. Лисбет набра скорост. Постави крак на една табуретка и се метна на най-близкия сандък, после се изкатери като паяк нагоре по още два сандъка. Спря и погледна надолу към Ниедерман, на около четири метра под нея. Той се бе спрял и изчакваше.

– Слизай долу – каза спокойно. – Не можеш да избягаш. Краят ти е неизбежен.

Тя се запита дали няма огнестрелно оръжие. Това вече щеше да е проблем.

Той се наведе, вдигна един стол и го хвърли по нея. Тя се присви.

Изведнъж Ниедерман се раздразни. Сложи крак на табуретката и се закатери след нея. Тя изчака почти да я стигне, зае позиция и с два бързи тласъка скочи и се приземи на горната част на друг сандък, на няколко метра оттам. Пропълзя по пода и грабна щангата.

Ниедерман не беше тромав. Но знаеше, че не може да рискува да скочи от сандъците и да си счупи крак. Слезе бавно надолу и стъпи на пода. Просто бе принуден да се движи бавно и методично, бе посветил целия си живот на изкуството да владее тялото си. Почти докосваше пода, когато чу стъпки зад себе си. Успя съвсем навреме да извие тялото си, за да парира удара от щангата с рамо. Изпусна щика.