Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Запротяга се да сграбчи ръката ѝ, но веднага загуби равновесие и успя да го възстанови, подпирайки се на шкафа, докато чуваше как пистолетът за гвоздеи продължава да стреля – бум бум, бум. Беше се върнала на десния му крак. Видя, че изстрелваше пироните точно през петите и право в пода.

Роналд Ниедерман изрева, обладан от внезапна ярост. Отново се протегна за ръката на Лисбет Саландер.

От мястото си под шкафа Лисбет видя крачолите на панталоните му да се хлъзгат в знак, че се кани да се наведе. Пусна пистолета за гвоздеи. Роналд Ниедерман видя бързата ѝ като змия ръка да изчезва под шкафа точно преди да я достигне.

Протегна се за пистолета, но в същия момент, в който го стигна с края на пръста си, Лисбет Саландер дръпна кабела под шкафа.

Разстоянието между пода и шкафа бе около двайсет сантиметра. Мобилизирайки цялата си сила, той обърна тезгяха. Лисбет Саландер го гледаше с огромни очи и обиден израз на лицето. Извъртя пистолета и стреля от половинметрово разстояние. Гвоздеите попаднаха в средата на пищяла му.

В следващия миг тя пусна пистолета, със светкавична бързина се претърколи и скочи на крака извън обсега му. Отстъпи два метра и спря.

Роналд Ниедерман се опита да се премести и отново загуби равновесие, залюля се напред-назад, размахвайки ръце във въздуха. Възстанови равновесието си и, бесен, се наведе напред.

Този път докопа пистолета. Вдигна го и насочи дулото срещу Лисбет Саландер. Натисна спусъка.

Нищо не се случи. Той удивено загледа пистолета. После вдигна отново поглед към Лисбет Саландер. Тя мълчаливо и безизразно държеше щепсела и контакта. Напълно побеснял, той хвърли пистолета по нея. Тя светкавично се отмести.

После отново постави щепсела в контакта и дръпна към себе си пистолета за гвоздеи.

Той срещна безизразните ѝ очи и изведнъж изпита удивление. Вече знаеше, че го е победила. Тя е свръхестествена. Инстинктивно се опита да издърпа крака си от пода. Тя е чудовище. Успя да го повдигне на няколко милиметра, преди главичките на пироните да го спрат. Бяха пробили краката му на различни места и за да се освободи, трябваше буквално да разкъса краката си. Не без помощта на свръхчовешката си сила успя донякъде да се изтръгне от пода. Няколко секунди се олюляваше напред-назад, сякаш щеше да припадне. Но не се бе освободил. Видя, че между обувките му бавно се образува локва кръв.

Лисбет Саландер седна точно срещу него на стол без облегалка и се опита да познае дали ще има сили да откъсне краката си от пода. След като не изпитваше никаква болка, бе само въпрос на сила да изтръгне гвоздеите, преминали през крака му. Седеше напълно неподвижно и десет минути наблюдава борбата му. През цялото време очите ѝ бяха напълно безизразни.

След малко се изправи, заобиколи го и опря пистолета за гвоздеи на гръбнака му, малко под врата.

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ТРЕСКАВО размишляваше. Мъжът пред нея бе внасял, дрогирал, малтретирал и продавал жени. Беше убил поне осем души, включително един полицай в Госеберя и един член на МК „Свавелшьо“. Нямаше представа колко още живота имаше брат ѝ на съвестта си, но благодарение на него я бяха преследвали из цяла Швеция като бясно куче и обвинили за три от неговите убийства.

Пръстът ѝ твърдо стоеше на спусъка.

Беше убил Даг Свенсон и Мия Бергман.

Заедно със Залаченко беше убил и нея и я беше заровил в Госеберя. И сега се бе върнал отново, за да я убие.

Много по-малко бе нужно човек да се раздразни.

Не виждаше причини да го остави да живее. Той я мразеше със страст, която тя не разбираше. Какво щеше да се случи, ако го предадеше на полицията? Процес? Доживотен затвор? Кога щяха да го пуснат в отпуск? Колко бързо щеше да избяга? И сега, когато баща ѝ най-после го нямаше, колко години трябваше непрекъснато да се оглежда през рамо в очакване на деня, в който брат ѝ пак щеше да се появи? Усети тежестта на пистолета. Можеше да приключи с всичко това веднъж завинаги.

Анализ на последствията.

Прехапа долната си устна.

Лисбет Саландер не се страхуваше нито от хора, нито от нищо. Разбра, че ѝ липсва необходимата за това фантазия – достатъчно добро доказателство, че нещо не е наред с мозъка ѝ.

Роналд Ниедерман я мразеше и тя му отвръщаше със също така безмилостна омраза. Той бе в редицата на мъже като Маге Лундин и Мартин Вангер, като Александър Залаченко и още дузина други мръсници, които според нейния анализ нямаха никакво право да бъдат между живите. Ако можеше да ги събере всички на самотен остров и да ги унищожи с ядрено оръжие, щеше да е доволна.