Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПАК се качи на горния етаж. Използва щангата и разби средната врата. Стаята бе празна и изглеждаше неизползвана.

Отиде до последната врата и подпря щангата, но преди да натисне, вратата се открехна. Беше незаключена. Подпря вратата с щангата и се огледа.

Стаята бе около трийсет квадратни метра. Имаше прозорци на нормална височина с изглед към площта пред тухлената сграда. Зърна бензиностанцията на „ОК“ на възвишението над пътя. Имаше легло, маса и мивка със съдове. После видя отворен сак на пода. Видя банкноти. Объркана, направи две крачки, докато не осъзна, че в стаята е топло. Погледът ѝ бе привлечен от електрическа печка по средата на пода. Видя кафеварка. Червената лампичка светеше.

Сградата беше обитаема. Не беше сама тук.

Рязко се обърна и с най-висока скорост се отправи към вътрешната зала, през междинните врати и към изхода на външната зала. На пет стъпки от стълбището спря, когато забеляза, че вратата на изхода е затворена и че отвън виси катинар. Беше заключена. Бавно се обърна и се огледа. Не виждаше никого.

– Здравей, сестричке – се чу ясен глас отстрани.

Обърна глава и видя огромното туловище на Роналд Ниедерман да се появява откъм няколко струпани сандъка с машинни части.

В ръката си държеше щик.

– Надявах се да те срещна отново – каза Ниедерман. – Последния път бе много набързо.

Лисбет се огледа.

– Няма смисъл – каза Ниедерман. – Тук сме само ти и аз и освен заключената врата зад гърба ти друг изход няма.

Лисбет вдигна поглед към своя полубрат.

– Как ти е ръката? – попита.

Ниедерман продължаваше да ѝ се усмихва. Вдигна и показа дясната си ръка. Кутрето липсваше.

– Инфектира се. Трябваше да го отрежа.

Роналд Ниедерман страдаше от вродена аналгезия и не можеше да чувства болка. В Госеберя Лисбет бе ударила ръката му с лопата в секундите, преди Залаченко да я простреля в главата.

– Трябвало е да се целя в черепа ти – каза с равен глас Лисбет Саландер. – Какво, по дяволите, правиш тук? Смятах, че си изчезнал в чужбина преди няколко месеца.

Той ѝ се усмихна.

АКО РОНАЛД НИЕДЕРМАН бе опитал да отговори на въпроса на Лисбет Саландер какво прави в запустялата тухлена сграда, сигурно нямаше да може. Защото самият той не знаеше.

Бе оставил зад себе си Госеберя с чувство за освобождение. Разчиташе, че Залаченко е мъртъв и че той ще поеме предприятието. Знаеше, че е отличен организатор.

Бе сменил колата в Алингсос и напъхал ужасената зъболекарска сестра Анита Касперсон в багажника, подкарвайки към Бурос. Нямаше никакъв план. Импровизираше по пътя. Изобщо не бе размишлявал върху съдбата на Анита Касперсон. Не го засягаше дали ще живее или умре, но смяташе да се отърве от опасната свидетелка. Някъде в началото на Бурос внезапно осъзна, че може да я използва по друг начин. Подкара на юг и намери пустеещо гористо място извън Сеглура. Върза я за някакъв сеновал и я остави. Разчиташе, че до няколко часа ще може да се освободи и след това ще поведе полицията, която го преследва, на юг. А ако не се освободеше, умреше от глад или от студ в сеновала, това не беше негов проблем.

Всъщност се върна към Бурос и подкара на изток към Стокхолм. Отправи се към МК „Свавелшьо“, но не влезе в клуба. Неприятно беше, че Маге Лундин е арестуван. Затова потърси клубния „носител на жезъла“ Ханс-Оке Валтари в дома му. Поиска помощ и укритие, което Валтари му уреди, като го изпрати при Виктор Йорансон, касиер и финансов шеф на клуба. Там остана само няколко часа.

На теория Роналд Ниедерман нямаше особени икономически проблеми. Беше оставил около 200 000 крони в Госеберя, но имаше достъп до значително по-големи суми, пласирани във фондове в чужбина. Проблемът бе, че страшно му трябваха пари в брой. Йорансон се грижеше за парите на МК „Свавелшьо“ и Ниедерман знаеше, че моментът е много сгоден. Беше проста работа да убеди Йорансон да му покаже пътя към сейфа в имението и да се сдобие с около 800 000 крони в банкноти.

Ниедерман си бе спомнил, че в къщата имаше и някаква жена, но не беше сигурен какво е направил с нея.

Йорансон му помогна и с кола, която все още не бе издирвана от полицията. Той подкара на север. Имаше смътен план да се добере до някой от фериботите, тръгващи от Капелсшер.

Отиде дотам и изключи мотора на паркинга. Седя трийсет минути, проучвайки околността. Гъмжеше от полицаи.

Запали мотора и отново потегли без план. Имаше нужда от убежище, където да се сниши за известно време. Малко след Нортеле се сети за старата тухлена фабрика. Повече от година след ремонта дори не беше се сещал за зданието. Братята Хари и Ато Ранта го използваха като междинен склад за стоки от и за Балтика, но от няколко седмици, откакто журналистът от „Милениум“ Даг Свенсон бе започнал да души за търговията с курви, двамата бяха в чужбина.