Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Обърна се и се качи по стълбите. Горният етаж бе сух и се състоеше от две зали една до друга, около двайсет на двайсет метра и с най-малко осем метра височина. Високите прозорци, разположени под тавана, бяха недостъпни, но добре осветяваха етажа. Както и долният, така и този бе пълен с отпадъци. Лисбет мина покрай дузини високи по един метър опаковки, наредени една върху друга. Опита да отвори една от тях. Не можа. Прочете текста: Machineparts 0-A77 . Под него стоеше същият текст на руски. Забеляза открит товарен асансьор по средата на дългата страна на външната зала.

Някакъв склад за машинарии, който едва ли би могъл да послужи за нещо, докато така стои и ръждясва в старата тухлена сграда.

Мина през антрето към вътрешната зала и разбра, че се намира на мястото, където са се извършвали ремонтните работи. Залата бе пълна с отпадъци, опаковки и стари офис мебели, разположени в нещо като лабиринт. Част от пода бе поправена и беше сложен нов паркет. Лисбет заключи, че ремонтните работи бързо са били преустановени – наоколо се търкаляха инструменти, щанга и трион, пистолет за гвоздеи, лост, железни шишове, сандъчета за инструменти. Тя смръщи вежди. Дори работата да е била прекъсната, строителното предприятие би трябвало да си събере оборудването. Но и този въпрос намери своя отговор, когато вдигна една отвертка и видя, че текстът на дръжката бе на руски. Залаченко бе внесъл инструментите и по всяка вероятност и работната сила.

Отиде до сандъка и завъртя токопрекъсвача. Светна зелена лампа. Имаше ток. Отново завъртя токопрекъсвача.

В дъното на залата имаше три врати, водещи до по-малки помещения, може би и до стара канцелария. Тя натисна дръжката на най-северната врата. Заключено. Огледа се и се върна към инструментите, откъдето взе една щанга. Отне ѝ малко време да отвори вратата.

В стаята бе много тъмно и миришеше на гнило. Потърси с ръка и намери токопрекъсвач, който запали оголена крушка на тавана. Лисбет удивено се огледа.

Мебелировката в стаята се състоеше от три легла с мръсни дюшеци и още три, поставени направо на пода. Изцапано спално бельо бе разхвърляно навсякъде. Вдясно имаше котлон и няколко тенджери до ръждясал кран за вода. В ъгъла тенекиена кофа и руло тоалетна хартия.

Някой бе живял тук. Няколко души.

Внезапно забеляза, че от вътрешната страна на вратата дръжка липсваше. Усети ледени тръпки по гръбнака.

В стаята имаше голям долап. Отвори го и намери два куфара. Издърпа най-горния. Вътре имаше дрехи. Порови и извади пола с етикет и текст на руски. Намери ръчна чанта и изсипа съдържанието ѝ на пода. Между гримовете и другите боклуци намери паспорт, принадлежащ на тъмнокоса жена на около двайсет години. Текстът бе на руски. Разчете името Валентина.

Лисбет Саландер бавно излезе от стаята. Имаше чувството за дежа вю. Беше направила същия оглед на местопрестъпление в една изба в Хедебю преди две години и половина. Женски дрехи. Затвор. Застана неподвижно и дълго размишлява. Тревожеше я фактът, че паспортът и дрехите са били оставени. Нещо не беше наред.

Върна се при сбирката с инструменти, порови и намери мощен джобен фенер. Провери дали има батерии, слезе на долния етаж в голямата зала. Водата от локвите на пода проникваше в ботите ѝ.

Колкото по-навътре навлизаше в залата, толкова по-отвратително миришеше на нещо гнило. Вонята изглеждаше най-силна по средата. Лисбет застана при основите на старите тухлени пещи. Бяха пълни с вода до ръба. Светна с фенера срещу тъмната водна повърхност, но не различи нищо. Повърхността бе отчасти покрита с водорасли, образуващи зелен пласт. Огледа се наоколо и намери около триметрово парче арматурно желязо. Пъхна го в басейна и разбърка. Водата бе дълбока само около половин метър. Внезапно усети съпротива. Натисна няколко пъти, докато тялото не изплува на повърхността, най-напред лицето, изкривена маска на смърт и разложение. Лисбет задиша през устата и загледа лицето на светлината на джобния фенер. Разбра, че е на жена, може би жената от паспорта на горния етаж. Нямаше познания за скоростта на разложение в студена и неподвижна вода, но явно тялото бе престояло в басейна доста дълго време.

Изведнъж видя, че нещо се движи по водната повърхност. Някакви ларви.

Остави тялото да потъне обратно под водата и затърси нататък с арматурното желязо. На ръба на басейна се натъкна на нещо, което се оказа още един труп. Остави го да лежи там, издърпа арматурното желязо и го пусна на пода. Остана замислена до басейна.