Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Лисбет Саландер се вгледа в Аника Джанини.

– Опитвам да се свържа с теб цяла седмица. Звънях, писах и пращах имейли.

– Нямаше ме.

– През по-голямата част от есента беше невъзможно да се свържа с теб. Така няма да стане. Приех да съм твой юридически представител в отношенията ти с държавата. Това означава, че има формалности, които трябва да се свършат. Книжа за подписване. Отговаряне на въпроси. Трябва да си ми под ръка и нямам никакво желание да седя като идиот и да не знам къде си.

– Разбирам. Бях в чужбина няколко седмици. Върнах се вчера и веднага ти се обадих, щом разбрах, че си ме търсила.

– Това не ми върши работа. Трябва да ме държиш в течение къде си и да се обаждаш поне веднъж в седмицата, докато не се уредят всички въпроси – за обезщетението и всичко останало.

– Плюя на обезщетението. Искам държавата да ме остави на мира.

– Но държавата няма да те остави на мира, колкото и да ти се иска. Обявяването ти за невиновна в Градския съд влече дълга верига от последствия. Не става дума само за теб. Петер Телебориан ще бъде даден под съд за онова, което ти е сторил. Това означава, че трябва да свидетелстваш. Прокурор Екстрьом е предмет на разследване за нарушения по служба и може да го подведат под отговорност, ако се окаже, че съзнателно е нарушил служебния си дълг в полза на Секцията.

Лисбет повдигна вежди. За секунда, изглежда, се заинтересува.

– Не вярвам да се стигне до дело. Той бе измамен и всъщност няма нищо общо със Секцията. Но миналата седмица един прокурор откри предварително следствие срещу Агенцията за контрол на попечителите. Там има няколко обвинения и едно заявление до министъра на правосъдието.

– До никого не съм писала заявление.

– Не. Но е ясно, че са извършени тежки служебни нарушения и това трябва да се разследва. Ти не си единствената, за която агенцията е отговаряла.

Лисбет вдигна рамене.

– Не ме засяга. Но обещавам да поддържам по-добър контакт с теб от преди. Последните две седмици бяха изключение. Работих.

Аника Джанини изгледа с подозрение клиентката си.

– Какво си работила?

– Консултантска дейност.

– Окей – каза тя накрая. – Другото е, че описът на имуществото е готов.

– Какъв опис на имущество?

– От баща ти. Служебният адвокат се свърза с мен, след като никой не знаеше къде да те намери. Ти и сестра ти сте единствените наследници.

Лисбет Саландер наблюдаваше Аника, без да мръдне и мускул. После улови погледа на сервитьорката и ѝ посочи чашата си.

– Не ща никакво наследство от баща ми. По дяволите, прави каквото искаш с него!

– Грешка. Ти можеш да правиш каквото си искаш с наследството. Моята работа е да се погрижа да имаш възможност за това.

– Не искам и грош от онази свиня.

– Окей. Дари парите на „Грийнпийс“ или нещо такова.

– Не ми пука за китовете.

Внезапно гласът на Аника стана разумен.

– Лисбет, сега, като си свободна, трябва да започнеш и да се държиш като такава. Не ми пука какво ще правиш с парите си. Подпиши тук, че си прочела, и после можеш да се надрънкаш на спокойствие.

Лисбет погледна изпод бретона си Аника и след това сведе поглед към масата. Аника прие това за жест, който евентуално отговаряше на извинение в ограничения мимически регистър на Лисбет Саландер.

– Окей. Какво е това?

– Доста прилично наследство. Баща ти е имал около 300 000 в ценни книжа. Имотът в Госеберя струва около 1,5 милиона – там влизат и малко гори. Освен това баща ти е притежавал още три имота.

– Имоти?

– Да. Изглежда, е инвестирал доста пари. Не са някакви кой знае колко ценни обекти. Притежава неголяма къща в Удевала с шест апартамента под наем, които дават добри доходи. Но имотът е в лошо състояние, а той не се е интересувал от ремонти. Няма да станеш богата, но при продажба все ще получиш нещо. Има и вила в Смоланд, оценена на около 250 000 крони.

– Така.

– Притежава също полуразрушено индустриално хале край Нортеле.

– Защо, по дяволите, му е трябвало всичко това?

– Нямам представа. Общо наследството възлиза на около четири-пет милиона, ако се продаде, след отчисление на данъци и други разноски, но…

– Да?

– Наследството трябва да се раздели поравно между теб и сестра ти. Проблемът е, че никой не знае къде се намира тя.

Лисбет безизразно и мълчаливо гледаше Аника Джанини.

– Е?

– Е какво?

– Къде е сестра ти?

– Нямам идея. Не съм я виждала от десет години.

– Данните за нея са засекретени, но успях да науча, че се води за изчезнала.