Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Джереми Макмилън дълго мълча.

– Влюбена ли си в нея? – запита внезапно.

Лисбет Саландер се замисли над отговора. Накрая поклати отрицателно глава.

– Не. Не съм от този тип, дето се влюбват. Тя беше приятел. И правеше добър секс.

– Няма човек, който да е избягнал влюбването – каза той. – Може да го отречеш, но приятелството е най-обикновената форма на любов.

Тя стъписано го изгледа.

– Ще се разсърдиш ли, ако се намеся?

– Не.

– Заминавай за Париж, за Бога! – каза той.

ЛИСБЕТ КАЦНА на летище „Шарл дьо Гол“ в два и половина следобед, взе автобус до Триумфалната арка и два часа се разхожда. Бродеше из близките квартали и си търсеше свободна хотелска стая. Тръгна на юг, към Сена, и накрая успя да намери място в малкия хотел „Виктор Юго“ на улица „Коперник“.

Взе душ и се обади на Мириам Ву. Срещнаха се към девет вечерта в бар, близо до „Нотър Дам“. Мириам Ву носеше бяла риза и сако. Изглеждаше ослепително. Лисбет веднага се смути. Целунаха се по бузата.

– Съжалявам, че не се обадих и че не дойдох на процеса – каза Мириам Ву.

– Няма нищо. При всички случаи процесът протече при закрити врата.

– Три седмици лежах в болница, а после, когато се прибрах у дома на Лундагатан, всичко бе някакъв хаос. Не можех да спя. Сънувах кошмари за онзи проклет Ниедерман. Звъннах на мама и ѝ казах, че искам да си дойда.

Лисбет кимна.

– Прости ми – каза Мириам.

– Я не ставай идиот! Аз съм тази, която трябва да те помоля за извинение.

– Защо?

– Защото не мислех какво правя. Никога не ми хрумна, че те излагам на смъртна опасност, като ти оставям апартамента, а продължавам да се водя там. Заради мен за малко да те убият. Ще те разбера, ако си ме намразила.

Мириам Ву изглеждаше изумена.

– Въобще не съм мислила за това. Роналд Ниедерман се опита да ме убие. Не ти.

Седяха мълчаливо.

– Така – каза Лисбет накрая.

– Да – каза Мириам Ву.

– Не съм те последвала дотук, защото съм влюбена в теб – каза Лисбет.

Мириам кимна.

– Беше страхотен секс, но не съм влюбена в теб – подчерта Лисбет.

– Лисбет… мисля, че…

– Исках да кажа, че се надявах… о, мамка му.

– Какво?

– Нямам много приятели…

Мириам Ву кимна.

– Ще остана известно време в Париж. Учението ми у дома отиде по дяволите и се записах в университета тук. Ще остана поне една година.

Лисбет кимна.

– После не знам. Но ще се върна в Стокхолм. Плащам наема на Лундагатан и смятам да задържа жилището. Ако си съгласна.

– То е твое жилище. Прави каквото искаш.

– Лисбет, ти си много специална – каза Мириам. – С удоволствие ще продължа да бъда твоя приятелка.

Разговаряха два часа. Лисбет не виждаше причина да крие миналото си от Мириам Ву. Аферата „Залаченко“ бе известна на всички, които имаха достъп до шведски вестник, и Мириам Ву я беше следила с интерес. Лисбет ѝ разказа подробно за случилото се в Нюкварн в онази нощ, когато Паоло Роберто спаси живота ѝ.

После отидоха в студентската стая на Мириам, близо до университета.

ЕПИЛОГ: ОПИС НА ИМУЩEСТВОТО Петък, 2 декември – неделя, 18 декември

АНИКА ДЖАНИНИ СЕ СРЕЩНА с Лисбет Саландер в бара на „Сьодра театерн“ към девет вечерта. Лисбет пиеше силна бира и бе на път да довърши втората си чаша.

– Съжалявам, че закъснях – каза Аника и погледна ръчния си часовник. – Имах неприятности с един клиент.

– Аха – каза Лисбет.

– Какво празнуваш?

– Нищо. Просто имам желание да се напия.

Аника скептично я изгледа, но все пак седна.

– Често ли имаш такова желание?

– Когато ме пуснаха, известно време се напивах до безсъзнание, но не съм склонна към алкохолизъм, ако това имаш предвид. Само ми дойде на ум, че за първи път в живота си не съм под попечителство и имам законното право да се напия у дома, тук, в Швеция.

Аника си поръча кампари.

– Окей – каза тя. – Сама ли ще пиеш, или приемаш компания?

– Съвсем сама. Но ако не говориш много-много, може да останеш. Предполагам, че не искаш да се довлечеш у дома при мен и да правиш секс.

– Моля? – запита Аника Джанини.

– Нее, така си и мислех. Ти си от онези безумни хетеросексуални хора.

Аника Джанини внезапно се развесели.

– За пръв път някой от клиентите ми ми предлага секс.

– Интересува ли те?

– Сори. Ни най-малко. Но мерси за предложението.

– Какво искаш тогава, адвокате?

– Две неща. Или ще откажа да работя като твой адвокат тук и сега, или ще ми отговаряш на телефона, когато те търся. Разговаряхме за това, когато те освободиха.