Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Но бързо промени мнението си. Странното момиче говореше с него без притеснение, без нито веднъж да се усмихне или да покаже някаква топлота. От нея по-скоро вееше хлад. Остана направо като гръмнат, когато тя за няколко минути разби професионалната светска фасада, постигната от него с толкова усилия.

– Какво искаш? – запита той.

– Откраднах пари – отвърна тя най-сериозно. – Трябва ми мошеник да ги изпере.

Бе се запитал дали не е луда, но се държа учтиво. Онемя, когато тя му каза от кого е откраднала парите, как е станало и колко голяма е сумата. Аферата „Венерстрьом“ бе една от най-горещите теми, обсъждани във финансовия свят.

– Разбирам.

Различни възможности минаха през ума му.

– Ти си способен бизнес юрист. Ако беше идиот, никога нямаше да получиш онези задачи, които получи през осемдесетте. Затова пък после се държа като идиот и успя да си докараш уволнение.

Той вдигна вежди.

– За в бъдеще ще бъда единственият ти клиент.

Тя го погледна с очи, изпълнени с най-голямото доверие, което някога бе виждал.

– Имам две изисквания. Едното е никога да не извършваш престъпление или да се замесваш в нещо, което да ни създаде проблеми, нито да привличаш вниманието на властите върху моите предприятия и сметки. Другото е никога да не ме лъжеш. Никога. Нито веднъж. Ако ме излъжеш, преустановяваме бизнес отношенията си незабавно, а ако достатъчно силно ме раздразниш, ще те съсипя.

Тя му наля чаша вино.

– Няма причини да ме лъжеш. Вече знам всичко, което може да се знае за живота ти. Знам какво печелиш в добър месец и какво в лош. Знам какво харчиш. Знам, че парите никога не ти стигат. Знам, че имаш дългове за 120 000 паунда, дългосрочни и краткосрочни, и че непрестанно поемаш рискове и мамиш за пари, за да се справяш с амортизациите. Обличаш се елегантно и се опитваш да вириш нос, но си разорен и не си си купувал ново сако от месеци. Затова пък преди две седмици си оставил едно да му закърпят хастара. Събираше редки книги, но лека-полека ги разпродаде. Предния месец си продал ранно издание на „Оливър Туист“ за 760 лири.

Тя замълча, но го фиксираше с поглед. Той преглътна.

– Миналата седмица успя да направиш един удар. Доста умело измами вдовицата, която представляваше. Прибрал си 6000 лири, които едва ли ще ѝ липсват.

– Но как, по дяволите, си узнала всичко това?

– Знам, че си бил женен, че в Англия имаш две деца, които не искат да те виждат, че след развода си обърнал резбата и днес имаш предимно хомосексуални отношения. Вероятно те е срам от това, защото избягваш педерастките клубове и се стараеш да не те виждат из града с някой от твоите мъжки приятели. Знам и че често пътуваш през границата с Испания да търсиш мъже.

Джереми Макмилън седеше, дълбоко шокиран. Внезапно се ужаси. Нямаше никаква представа как тя се бе добрала до всичко това, но информацията бе достатъчна, за да го унищожи.

– И това, което казвам, е за пръв и последен път. Изобщо не ми пука с кого правиш секс. Не ме касае. Искам да знам кой си, но никога няма да злоупотребя със знанията си. Няма да те изнудвам или заплашвам.

Макмилън наистина не бе идиот. Веднага разбра, че онова, което тя знаеше, само по себе си е заплаха. Тя държеше контрола. За миг премисли дали да не я вдигне и метне през терасата, но се овладя. Никога преди не се бе страхувал толкова.

– Какво искаш? – изцеди най-сетне от устата си той.

– Искам партньорство с теб. Ще преустановиш всякакъв друг бизнес и ще работиш изключително и само за мен. Ще печелиш повече, отколкото някога си сънувал.

Тя обясни какво иска и как трябва да изглежда всичко.

– Искам да съм невидима – обясни тя. – Ти ще се грижиш за бизнеса ми. Всичко трябва да е законно. С какво самата аз ще се занимавам, няма да има нищо общо с теб, нито да е свързано с нашите дела.

– Разбирам.

– Така че ще бъда единственият ти клиент. Имаш една седмица да се отървеш от всичките си клиенти и да престанеш с дребните мошеничества.

Той осъзна също, че е получил предложение, което никога нямаше да се повтори. Размисли шейсет секунди, после прие. Имаше само един въпрос.

– Откъде знаеш, че няма да те измамя?

– Не го прави. Ще съжаляваш през остатъка от жалкия си живот.

Нямаше причини да лъже. Лисбет Саландер му предложи задача, която носеше такъв златен отпечатък, че беше абсурдно да рискува нещо за дребни стотинки. Стига да не задаваше въпроси и да не забъркаше нещо, имаше осигурено бъдеще.

Така че реши никога да не мами Лисбет Саландер.