Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Ама че смешно! С нея се чувствам сигурен.

СЛЕД КАТО ТАКА И ТАКА се намираше в Гибралтар, Лисбет реши да посети адвокат Джереми Макмилън, който се грижеше за парите ѝ. Не бе се свързвала с него от края на миналата година и искаше да знае дали не я е разорил по време на отсъствието ѝ.

Но не беше спешно и не затова замина за Гибралтар, щом я освободиха. Направи го, защото изпитваше силна потребност да се махне от всичко, а в това отношение Гибралтар беше идеалното място. Прекара почти цяла седмица в поркане и няколко дни прави секс с германския бизнесмен, който по-късно се бе представил като Дитер. Съмняваше се, че това е истинското му име, но така и не направи проучвания. Той прекарваше дните си по заседания, а вечерите хапваше с нея, преди да се оттеглят в неговата или в нейната стая.

Не беше никак лош в леглото, установи Лисбет. Може би малко несръчен и от време на време ненужно груб.

Дитер изглеждаше истински изумен, че тя така импулсивно и без заобикалки бе поискала секс от натежал немски бизнесмен. Той действително беше женен, не изневеряваше на жена си и не търсеше дамска компания в своите бизнес пътувания. Но когато му се сервира възможност под формата на кльощаво татуирано момиче, не бе издържал на изкушението. Така ѝ каза.

Лисбет Саландер хич не се интересуваше какво казва. Не целеше нищо друго освен съживяващ секс, но бе изненадана, че той полага усилия да я задоволи. Чак на четвъртата нощ, последната им заедно, той получи пристъп на панически страх и започна да се пита какво би казала жена му. Лисбет Саландер смяташе, че трябва да си държи устата затворена и да не казва нищо на жена си.

Но не сподели с него мнението си.

Бе зрял мъж и можеше да откаже поканата ѝ. Не беше неин проблем, че изпитва угризения или че възнамерява да признае нещо на жена си. Лежеше с гръб към него и петнайсет минути го слуша, докато накрая раздразнено извъртя очи и го възседна.

– Мислиш ли, че можеш да спреш за малко с твоите страхове и отново да ме задоволиш? – запита тя.

Джереми Макмилън бе съвсем друга история. Той нямаше абсолютно никакво еротично въздействие върху Лисбет Саландер. Беше мошеник. И колкото и да е смешно, външно приличаше на Дитер. Беше на 48 години, чаровен, малко с наднормено тегло и посивяваща тъмноруса къдрава коса, която сресваше назад на високото си чело. Носеше очила с тънки позлатени рамки.

Бе завършил в Оксфорд бизнес право, имаше обещаващо бъдеще и стана партньор в адвокатска кантора, обслужваща големи предприятия и безпарични новозабогатяващи юпита, които се занимаваха с купуване на имоти и данъчно планиране. Прекара осемдесетте години в общуване с богати знаменитости и в непрекъснати купони. Смъркаше кокаин с хора, с които не би желал да се събуди заедно на другия ден. Не стигна до съд, но загуби жена си и двете си деца, уволниха го за несправяне с бизнеса и накрая, примирен, се отдаде на пиянство.

След това обаче изтрезня и засрамен напусна Лондон. Защо избра точно Гибралтар, не знаеше, но през 1991-ва в съдружие с местен юрист отвори скромна кантора, която официално се занимаваше със значително по-безславни счетоводни дела и завещания. Не толкова официално „Макмилън & Маркс“ бяха фирма – пощенска кутия, чрез която перяха пари различни тъмни фигури в Европа. Точно тях избра Лисбет Саландер да стопанисват онези 2,4 милиарда долара, които бе откраднала от разпадналата се империя на финансиста Ханс-Ерик Венерстрьом.

Макмилън без съмнение бе мошеник. Но тя гледаше на него като на своя мошеник и той сам се изумяваше от безупречната си честност към нея. Най-напред Лисбет му възложи проста задача. Срещу скромна сума Макмилън създаде известен брой фирми – пощенски кутии, които тя можеше да използва и в които вложи един милион долара. Свърза се с него по телефона и отначало бе само глас от далечината. Той никога не попита откъде са парите. Правеше онова, което тя искаше, и ѝ вземаше пет процента от сумата. Малко след това тя преведе по-голяма сума пари и ги използва, за да създаде фирмата Wasp Enterprises , чрез която купи право на имот в Стокхолм. С това връзката с Лисбет Саландер започна да става печеливша, макар за него спечеленото все още да бяха джобни пари.

Два месеца по-късно тя внезапно го посети в Гибралтар. Позвъни му и го покани на частна вечеря в стаята си в хотел The Rock , който бе ако не най-големият, то най-изисканият на скалата. Не знаеше какво да очаква, но не бе вярвал, че неговата клиентка ще бъде едно приличащо на кукла момиченце, на вид в началото на пубертета. Струваше му се, че е жертва на някаква мрачна шега.