Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Той дръпна стола за посетители и седна. По някакъв начин изглеждаше без значение, че е окупирала мястото му. Нямаше причини да се бори с нея за престиж.

– Ти ми предостави 2,4 милиарда долара. Вложих 200 милиона във фондове. Каза, че с останалото мога да играя.

– Да.

– Личните ти фондове не са се променили освен лихвата. Мога да увелича печалбата, ако…

– Не ме интересува увеличаване на печалбата.

– Окей. Похарчила си дребна сума. Най-големите разходи са били жилището, което ти купих, и онзи благотворителен фонд, който ти учреди за адвокат Палмгрен. Иначе си консумирала нормално и далеч не разхищаващо. Лихвите бяха добри. Сега са на плюс минус нулата.

– Добре.

– Останалото инвестирах. Миналата година не прибрахме кой знае какви суми. Бях в слаба форма и отделих време за проучване на пазара. Имахме разходи. Едва тази година започнахме да осъществяваме приходи. Докато седеше затворена, прибрахме около седем милиона. В долари.

– От които ти се полагат двайсет процента.

– От които ми се полагат двайсет процента.

– Доволен ли си?

– Спечелих повече от милион долара за половин година. Да. Доволен съм.

– Виж какво… не бъди лаком. Можеш да се оттеглиш, когато решиш, че ти стига. Но все пак продължи да се занимаваш с бизнеса ми по някой и друг час от време на време.

– Десет милиона долара – каза той.

– Какво?

– Щом събера десет милиона долара, ще приключа. Хубаво, че дойде. Имаме доста неща за обсъждане.

– Говори.

Той размаха ръка.

– Това са толкова много пари, че ме хваща страх. Не знам как ще се справя с тях. Не знам нищо повече за целта ти, освен да се печелят повече пари. За какво ще се използват?

– Не знам.

– И аз. Но парите не могат да бъдат самоцел. Това е тъпо. Затова реших да престана, щом събера десет милиона долара. Не искам повече да нося отговорност.

– Окей.

– Преди да спра, искам вече да си решила как си представяш, че ще бъде управлявано това състояние. Трябва да има цел и насоки, или организация, на която да се предоставят.

– Мм.

– Не е възможно за един човек да се занимава с бизнес по този начин. Разделил съм сумата в дългосрочни твърди инвестиции – имоти, ценни книжа и други. Имаш пълно описание в компютъра си.

– Прочетох го.

– Другата половина разиграх в спекула, но трябва да държа толкова много пари, че просто не успявам. Затова основах инвестиционна фирма в Джърси. В момента имаш шестима служители в Лондон. Двама сръчни млади брокери и офис персонал.

– Yellow Ballroom Ltd . Тъкмо се чудех какво ли е това.

– Нашето предприятие. Тук, в Гибралтар, назначих секретарка и един млад многообещаващ юрист… впрочем ще се появят след около половин час.

– Така ли? Моли Флинт, на 41, и Брайън Делани, на 26.

– Искаш ли да се срещнеш с тях?

– Не. Брайън любовник ли ти е?

– Какво? Не.

Той изглеждаше шокиран.

– Никога не смесвам…

– Добре.

– Между другото… не се интересувам от млади момчета… искам да кажа – неопитни.

– Не, повече те привличат момчета с по-грубичко отношение от някой сополанко. Това продължава да не ме засяга, но, Джереми…

– Да?

– Бъди внимателен.

ВСЪЩНОСТ НЕ БЕ ПЛАНИРАЛА да остава в Гибралтар повече от две седмици, за да настрои наново компаса си. Внезапно забеляза, че няма представа с какво да се захване или къде да замине. Затова остана дванайсет седмици. Проверяваше електронната си поща веднъж на ден и послушно отговаряше на имейлите от Аника Джанини в редките случаи, когато адвокатката се обаждаше. Не ѝ съобщи къде се намира. Не отговаряше на никое друго електронно писмо.

Продължи да посещава „Бара на Хари“, но сега влизаше само за една бира по вечерно време. По-голямата част от деня прекарваше в хотел „Дъ Рок“ на терасата или в леглото. Направи още един случаен секс с 30-годишен офицер от британския флот, но беше за една нощ и в общи линии безинтересно преживяване.

Разбра, че ѝ е досадно до смърт.

В началото на октомври вечеря с Джереми Макмилън. Бяха се срещали само няколко пъти по време на престоя ѝ. Свечеряваше се и пиеха бяло плодово вино, обсъждайки как да използват милиардите на Лисбет. Внезапно той я изненада, като я запита какво я мъчи.

Тя го загледа и се замисли. След това не по-малко изненадващо за себе си разказа за отношенията си с Мириам Ву, как приятелката ѝ е била малтретирана и почти убита от Роналд Ниедерман. И че грешката е била нейна. Освен поздрав, предаден чрез Аника Джанини, не бе чула и дума от Мириам Ву. А сега тя се бе преместила във Франция.