Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Петер Телебориан замаха с ръка.

– Нека кажа нещо лично. Когато бях на 16, се напивах безпаметно. Това ми се случи на няколко пъти в гимназията. Опитвала съм наркотици. Пушила съм марихуана и дори съм смъркала кокаин преди около двайсет години. Сексуалният ми дебют бе с мой съученик, когато бях на 15, и съм имала връзка с момче, което връзваше ръцете ми за таблата на леглото, когато бях на 20. А на 22 имах няколкомесечна връзка с 47-годишен мъж. Според теб психично болна ли съм?

– Госпожо Джанини… ти се подиграваш с това, но твоите сексуални похождения в случая са неподходящ пример.

– Защо? Когато чета твоя така наречен съдебнопсихиатричен анализ на Лисбет Саландер, намирам точка по точка неща, които съвпадат с моята биография. Защо аз съм здрава и с ума си, а Лисбет Саландер е някакъв садист?

– Не тези подробности са решаващи. Не си опитвала на два пъти да убиеш баща си…

– Доктор Телебориан, истината е тази, че изобщо не те засяга с кого Лисбет Саландер желае да прави секс. И не те засяга от какъв пол е нейният партньор или какви са формите на сексуалното им общуване. Но въпреки това изравяш детайли от живота ѝ и ги използваш като доказателство, че е болна.

– Целият живот на Лисбет Саландер от основното училище нататък е отразен в дневника със забележки за немотивирани гневни избухвания срещу учители и съученици.

– Един момент…

Гласът на Аника Джанини внезапно се превърна в ледено острие.

– Погледнете клиентката ми.

Всички впериха погледи в Лисбет Саландер.

– Тя е израснала в ужасяваща семейна среда, с баща, който години наред жестоко е малтретирал майка ѝ.

– Това е…

– Нека довърша. Майката на Лисбет Саландер се е страхувала до смърт от Александър Залаченко. Не е смеела да протестира. Не е смеела да отиде на лекар. Накрая била пребита толкова тежко, че получила хронични мозъчни наранявания. Човекът, който трябвало да поеме отговорността, единственият човек, който опитал да поеме отговорността за семейството, преди дори да е достигнала тийнейджърска възраст, била Лисбет Саландер. Тази отговорност поела сама, защото шпионинът Александър Залаченко бил по-важен от майка ѝ.

– Не бих могъл…

– Резултатът е ситуация, в която обществото е изоставило майката на Лисбет и децата. Изненадан ли си тогава, че Лисбет е имала проблеми в училище? Погледни я. Тя е малка и крехка. Винаги е била най-малката в класа. Била затворена и странна и нямала приятели. Знаеш ли как се отнасят децата към онези свои съученици, които са по-различни от тях?

Петер Телебориан въздъхна.

– Мога да се позова на училищните дневници и да разгледам един по един случаите, в които Лисбет е проявявала агресивност – каза Аника Джанини. – Всеки път е била провокирана. Толкова добре познавам принципите на отритването! И знаеш ли какво?

– Какво?

– Възхищавам се на Лисбет Саландер. Тя е по-силна от мен. Ако аз бях връзвана в усмирителна риза цяла година на 13-годишна възраст, сигурно щях напълно да рухна. Тя е отвръщала с единственото оръжие, което е имала на разположение. А именно – презрението си към теб. Отказвала е да говори с теб.

АНИКА ДЖАНИНИ ИЗВЕДНЪЖ повиши глас. Нервността отдавна я бе напуснала. Чувстваше, че държи положението под контрол.

– В предишните си показания ти говореше за фантазии, твърдеше например, че описанието ѝ на изнасилването от адвокат Бюрман било измислица.

– Така е.

– На какво се основава това ти заключение?

– На опита ми. Познавам фантазиите ѝ.

– Фантазиите ѝ… Но как решаваш кога си измисля? Когато казва, че е лежала в усмирителна риза 380 денонощия, ти заяви, че си измисля, а собственият ти медицински журнал доказва, че случаят е точно такъв.

– Това е друго. Няма никакви признаци и технически доказателства, че Бюрман е насилвал Лисбет Саландер. Искам да кажа, ако е имало пробиване на зърната на гърдите и друго тежко насилие, тя без съмнение е трябвало да бъде отведена с линейка в болница… А това, разбира се, никога не се е случило.

Аника Джанини се обърна към съдия Иверсен.

– Помолих за прожекционен апарат.

– Имаш го – каза Иверсен.

– Тогава да спуснем завесите.

Аника Джанини отвори своя „Пауърбук“ и го включи към прожекционния апарат. Обърна се към своята клиентка.

– Лисбет, сега ще видим един филм. Готова ли си за това?

Лисбет Саландер кимна. През цялото време фиксираше с поглед Петер Телебориан.

– Вече съм го преживяла – каза тя сухо.

– И имам твоето съгласие да го покажа?