Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Лисбет Саландер кимна.

– Ще кажеш ли кога е направен филмът?

– На 7 март 2003 година.

– Кой го засне?

– Аз. Използвах скрита камера от стандартното оборудване на „Милтън Секюрити“.

– Един момент – извика прокурор Екстрьом. – Това вече започва да прилича на цирк.

– Какво ще гледаме? – запита съдия Иверсен и в гласа му прозвучаха остри нотки.

– Петер Телебориан твърди, че разказът на Лисбет Саландер е измислица. Ще докажа обратното. Филмът е дълъг деветдесет минути, но смятам да покажа само някои откъси. Предупреждавам, че съдържа неприятни сцени.

– Това някакъв трик ли е? – попита Екстрьом.

– Лесно можем да разберем това – каза Аника Джанини и стартира диска в компютъра.

„Нима не познаваш часовника?“ – поздрави адвокат Бюрман заядливо. Камерата се въртеше в неговия апартамент.

След девет минути съдия Иверсен удари с чукчето в момента, в който адвокат Нилс Бюрман насилствено пъхаше дилдо в аналното отверстие на Лисбет Саландер. Аника Джанини бе усилила звука. Полузадавените викове на Лисбет през лепенката, покриваща устата ѝ, се чуха в цялата съдебна зала.

– Спрете филма! – каза Иверсен с висок и решителен глас.

Аника Джанини натисна „стоп“. Запалиха осветлението на тавана. Съдия Иверсен се бе зачервил. Прокурор Екстрьом седеше като вкаменен. Петер Телебориан бе блед като мъртвец.

– Адвокат Джанини, колко каза, че е дълъг филмът? – каза съдия Иверсен.

– Деветдесет минути. Самото изнасилване е било на етапи общо от пет-шест часа, но моята клиентка има само слаби възприятия от насилието в последните часове.

Аника Джанини се обърна към Телебориан.

– Има сцена, в която Бюрман пробива с игла зърното на гръдта на моята клиентка, което доктор Телебориан твърди, че е израз на развинтената ѝ фантазия. Това става на седемдесет и втората минута и аз съм готова да покажа епизода сега и тук.

– Благодаря, няма нужда – каза Иверсен. – Госпожице Саландер…

Той спря за секунда, не знаейки как да продължи.

– Госпожице Саландер, защо сте заснели този филм?

– Бюрман вече ме бе изнасилил веднъж и искаше още. На първото изнасилване бях принудена да смуча члена на старчето. Мислех, че ще се повтори, и затова се подготвих добре. Исках да документирам това, което прави, за да мога да го принудя да ме остави на мира. Бях го преценила погрешно.

– Но защо не си заявила в полицията за тежко изнасилване, когато имаш толкова… убедителна документация?

– Не разговарям с полицаи – каза с равен глас Лисбет Саландер.

СЪВСЕМ ВНЕЗАПНО ХОЛГЕР Палмгрен стана от инвалидната количка. Подпря се на ръба на масата. Гласът му бе много ясен.

– По принцип нашата клиентка не разговаря с полицаи или с други представители на властта, най-малко пък с психиатри. Причината е проста. От детството си многократно е опитвала да говори с полицаи, попечители и власти, за да обясни, че майка ѝ е малтретирана от Александър Залаченко. Всеки път наказанието понасяла тя, защото държавни служители решавали, че Александър Залаченко е по-важен от Саландер.

Той се изкашля и продължи:

– И когато най-сетне разбрала, че никой не иска да я чуе, единственият ѝ изход бил да опита да спаси майка си, като убие Залаченко. И тогава това говедо, наричащо себе си „доктор“ – той посочи Телебориан, – изработва фалшива съдебнопсихиатрична диагноза, с която я обявява за луда и получава възможност да я държи в усмирителна риза в „Санкт Стефан“ 380 денонощия. Мамка му!

Палмгрен си седна. Иверсен изглеждаше изненадан от изблика на Палмгрен. Обърна се към Лисбет Саландер.

– Може би искаш пауза…

– Защо? – попита Лисбет.

– Е, тогава продължаваме. Адвокат Джанини, видеофилмът ще бъде прегледан. Ще поискам техническа оценка дали е автентичен. Но сега да продължим със съдебното заседание.

– С удоволствие. Кадрите наистина бяха много неприятни. Но истината е, че клиентката ми е била подложена на физическо, психическо и правно насилие. И човекът, който е най-много виновен за това, е Петер Телебориан. Той е нарушил лекарската си клетва и е предал своята пациентка. Заедно с Гунар Бьорк, сътрудник на нелегална групировка в Полицията за сигурност, е изработил съдебнопсихиатрична експертиза, с която да затвори в клиника неудобната свидетелка. Мисля, че този случай е уникален в шведската правна история.

– Това са нечувани обвинения – каза Петер Телебориан. – Опитал съм се по най-добрия начин да помогна на Лисбет Саландер. Тя се опита да убие баща си. Беше ясно, че нещо с нея не е наред…