Аника Джанини го прекъсна.
– Искам да привлека вниманието на съда към втория съдебнопсихиатричен доклад на доктор Телебориан. Докладът, който днес бе представен в съда. Твърдя, че всичко в него е лъжа, точно както във фалшификата от 1991-ва.
– Но това вече е…
– Съдия Иверсен, би ли наредил на свидетеля да престане да ме прекъсва?
– Господин Телебориан…
– Ще мълча. Но това са нечувани обвинения. Не е чудно, че съм възмутен…
– Господин Телебориан, ще мълчиш, докато не ти се зададе въпрос. Продължавай, адвокат Джанини.
– Съдебнопсихиатричният доклад, представен от доктор Телебориан на съда, се основава на така наричани от автора му наблюдения на клиентката ми, които трябва да са били извършени, след като е била преместена в ареста на Крунуберг на 6 юни, като изследването е приключило на 5 юли.
– Да, така разбрах и аз – каза съдия Иверсен.
– Доктор Телебориан, вярно ли е, че не си имал възможност да правиш тестове или прегледи на клиентката ми преди 6 юни? Преди това, както е известно, тя е лежала в изолация в Салгренската болница.
– Да – каза Телебориан.
– На два пъти си се опитал да получиш достъп до моята клиентка в болницата. И двата пъти ти е било отказано. Така ли е?
– Да.
Аника Джанини отвори чантата си и измъкна някакъв документ. Заобиколи масата и го даде на съдия Иверсен.
– Така – каза Иверсен. – Това е копие от доклада на доктор Телебориан. Какво трябва да докаже?
– Искам да призова двама свидетели, които чакат пред вратата на съда.
– Кои са тези свидетели?
– Микаел Блумквист от списание „Милениум“ и комисар Тощен Едклинт, шеф на Отдела за защита на конституцията в Полицията за сигурност.
– И те чакат отвън?
– Да.
– Поканете ги – каза съдия Иверсен.
– Това е извън правилата – каза прокурор Екстрьом, който дълго време бе мълчал.
ШОКИРАНИЯТ ЕКСТРЬОМ РАЗБРА, че Аника Джанини ще направи на пух и прах ключовия му свидетел. Филмът бе унищожителен. Иверсен не обърна внимание на Екстрьом и махна на пазача да отвори вратата. Микаел Блумквист и Тощен Едклинт влязоха в залата.
– Най-напред призовавам Микаел Блумквист.
– Тогава ще помоля Петер Телебориан малко да се отдалечи.
– Свършихте ли с мен? – попита Телебориан.
– Далеч не – каза Аника Джанини.
Микаел Блумквист зае мястото на Телебориан на скамейката на свидетелите и подканен от съдия Иверсен, даде клетва да говори истината.
Аника Джанини отиде при Иверсен и помоли да си вземе обратно копието от съдебнопсихиатричния доклад, което току-що му бе оставила. След което го даде на Микаел.
– Виждал ли си този документ преди?
– Да, виждал съм го. Притежавам три копия. Първото получих около 12 май, второто на 19 май и третото, ето това, на 3 юни.
– Би ли разказал как се сдоби с тях?
– Получих ги в качеството си на журналист от източник, който няма да назова.
Лисбет Саландер фиксираше Петер Телебориан с поглед. Той внезапно пребледня като смъртник.
– Какво направи с доклада?
– Дадох го на Тощен Едклинт от Отдела за защита на конституцията.
– Благодаря, Микаел. Сега призовавам Тощен Едклинт – каза Аника Джанини, взе си обратно доклада и го връчи на Иверсен, който замислен го разтвори.
Процедурата с полагането на клетва се повтори.
– Комисар Едклинт, вярно ли е, че си получил съдебнопсихиатричния доклад за Лисбет Саландер от Микаел Блумквист?
– Да.
– Кога?
– Заведен е в РПС/Сек на 4 юни.
– И това е същият доклад, който току-що предадох на съдия Иверсен?
– Ако моят подпис е на гърба на доклада, то той е същият.
Иверсен обърна документа и видя, че подписът на Тощен Едклинт е там.
– Комисар Едклинт, би ли ми обяснил как така попада в ръцете ти едно съдебнопсихиатрично изследване за личност, която все още лежи изолирана в Салгренската болница?
– Съдебнопсихиатричната експертиза на Петер Телебориан е фалшификат, който той е съставил заедно с човек на име Юнас Сандберг, точно както през 1991 година е изработил подобно менте заедно с Гунар Бьорк.
– Това е лъжа – слабо се обади Телебориан.
– Лъжа ли е? – запита Аника Джанини.
– Не, съвсем не. Може би трябва да спомена, че Юнас Сандберг е един от десетимата, задържани днес по заповед на кралския главен прокурор. Задържан е за съучастие в убийството на Гунар Бьорк. Той е член на нелегална група, действала в Полицията за сигурност и взела под закрила Александър Залаченко през седемдесетте години. Това е същата група, която взема решение Лисбет Саландер да бъде затворена през 1991-ва. Имаме достатъчно доказателства, както и признанието на шефа на тази група.
Читать дальше