Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

В съдебната зала настъпи мъртвешка тишина.

– Иска ли Петер Телебориан да коментира казаното? – попита съдия Иверсен.

Телебориан поклати глава.

– В такъв случай заявявам, че може да бъдеш подведен за лъжесвидетелство и евентуално по други точки на обвинението – каза съдия Иверсен.

– Ако ме извините… – каза Микаел Блумквист.

– Да? – попита съдия Иверсен.

– Петер Телебориан има по-големи проблеми от това. Пред вратата чакат двама полицаи, които искат да го отведат на разпит.

– Да ги поканя ли да влязат? – каза Иверсен.

– Добра идея.

Иверсен махна на пазача, който пусна криминален инспектор Соня Мудиг и една жена, която прокурор Екстрьом мигновено позна. Името ѝ беше Лиса Колшьо, криминален инспектор от Отдела за специални задачи, онази единица в Кралското полицейско управление, която между другото се занимаваше и със сексуално насилие срещу деца и детска порнография.

– И по каква работа сте тук? – запита съдия Иверсен.

– Тук сме да арестуваме Петер Телебориан при удобен случай, без да пречим на съдебното заседание.

Иверсен погледна Аника Джанини.

– Не съм съвсем готова с него, но давайте.

– Заповядайте – каза Иверсен.

Лиса Колшьо пристъпи към Петер Телебориан.

– Арестуван си за тежко нарушение на закона за детската порнография.

Петер Телебориан седеше бездиханен. Аника Джанини видя, че в очите му бе угаснала всякаква светлина.

– И по-точно за притежание на около 8000 детски порнографски снимки, намерени в твоя компютър.

Тя се приведе и вдигна компютърната му чанта, която носеше със себе си.

– Това ти се отнема – каза тя.

Докато отвеждаха Петер Телебориан през вратата на съда, погледът на Лисбет Саландер изгаряше като огън гърба му.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА Петък, 15 юли – събота, 16 юли

СЪДИЯ ЙОРГЕН ИВЕРСЕН почука с писалката по ръба на масата, за да усмири шума в залата. После дълго време седя мълчалив, като явно не беше сигурен как да продължи нататък. Обърна се към прокурор Екстрьом.

– Имаш ли нещо да прибавиш към случилото се през изминалия час?

Ричард Екстрьом просто не знаеше какво да каже. Той се изправи, погледна Иверсен, после Тощен Едклинт, накрая изви глава и срещна безмилостния поглед на Лисбет Саландер. Разбра, че битката вече е загубена. Премести погледа си към Микаел Блумквист и с внезапен ужас осъзна, че самият той рискува да попадне в „Милениум“ … Което щеше да е пълна катастрофа.

Екстрьом така и не разбра какво се бе случило. В началото на процеса смяташе, че знае кой кой е и кое какво е.

След многото сърдечни разговори, проведени с комисар Георг Нюстрьом, добре схващаше деликатния баланс, който изискваше сигурността на кралството. Нали бе получил уверения, че докладът за Саландер от 1991-ва е фалшифициран! Притежаваше цялата необходима му вътрешна информация. Бе поставял въпроси, стотици въпроси, и получил отговори на всички. Всичко е било блъф. А сега Нюстрьом бе арестуван, както твърдеше адвокат Джанини. Беше се доверил и на Петер Телебориан, който изглеждаше толкова… толкова компетентен и можещ. Толкова убедителен.

Боже Господи! Как попаднах в тази каша? – помисли си.

И после:

Как, по дяволите, ще изляза от тази каша?

Поглади брадичката си. Прокашля се. Бавно си свали очилата.

– Съжалявам, но ми се струва, че съм бил подведен по редица съществени точки в това разследване.

Запита се дали да не хвърли вината върху полицейските следователи, но внезапно пред себе си видя криминален инспектор Бублански. Бублански никога нямаше да го подкрепи. Ако Екстрьом стъпеше накриво, Бублански щеше да свика пресконференция. И да го съсипе.

Никакви компромиси.

Той все още можеше да я осъди за тежък побой в Сталархолмен. Вероятно можеше да я осъди и за опит за убийство на баща си в Госеберя. Това означаваше, че трябва да промени в крачка цялата си стратегия и да изостави всичко, което имаше нещо общо с Петер Телебориан. Така всички твърдения, че Саландер е психопатка, щяха да отпаднат. Означаваше още, че нейната версия щеше да се потвърди от станалото през 1991-ва. Щеше да отпадне поставянето ѝ под опека и с това…

А и проклетият филм, който…

И тогава го осени прозрението.

Боже Господи! Тя е невинна.

– Господин съдия… не знам какво се случи, но разбирам, че повече не мога да разчитам на документите в ръката ми.

– Ами не – каза сухо Иверсен.

– Мисля да поискам пауза или прекъсване на процеса, докато проверя точно какво се е случило.