Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Холгер Палмгрен се чувстваше изтощен – от много години не бе участвал в съдебно дело. Наложи се да се завърне в леглото в рехабилитационния център в Ерща. Откара го униформен пазач от „Милтън Секюрити“. Преди да тръгне, Палмгрен сложи ръката си на рамото на Лисбет Саландер. Спогледаха се. След малко тя кимна и леко се усмихна.

В СЕДЕМ ВЕЧЕРТА Аника Джанини позвъни на Микаел Блумквист и му съобщи, че Лисбет Саландер е обявена за невинна по всички точки на обвинението и че ще остане в полицията още няколко часа на разпит.

Съобщението дойде, когато всички сътрудници се бяха събрали в редакцията на „Милениум“ . Телефоните звъняха непрекъснато, след като около обяд първите екземпляри бяха разпространени с куриери по другите вестникарски редакции в Стокхолм. Следобед телевизията излезе с първите ексклузивни предавания за Залаченко и Секцията. Беше нещо като медийна Коледа.

Микаел застана в средата на стаята, сложи пръсти в устата си и късо изсвири.

– Току-що ми съобщиха, че Лисбет е оневинена по всички точки.

Избухнаха спонтанни аплодисменти. После всички заговориха, всеки на своя телефон, сякаш нищо не се бе случило.

Микаел вдигна поглед и загледа включения телевизор по средата на редакционното помещение. Тъкмо даваха новините по ТВ 4. Анонсът бе кратък откъс от филма, показващ как Юнас Сандберг слага кокаин в жилището на Белмансгатан.

– Тук виждате ченге от Полицията за сигурност да слага кокаин в дома на журналиста Микаел Блумквист от вестник „Милениум“ .

После започнаха новините.

– Десетина служители на Полицията за сигурност днес бяха арестувани по обвинения в тежки престъпления, включващи и убийство. Подробностите в удължената ни новинарска емисия.

Микаел изключи звука, когато ТЯ от ТВ 4 се появи в кадър, а той видя себе си в студийно кресло. Вече знаеше какво бе казал. Премести погледа си върху бюрото, на което работеше, преди време заемано от Даг Свенсон. Следите от репортажа на Свенсон за трафика на хора бяха изчезнали и бюрото отново бе място за трупане на вестници и несортирани купища книжа, до които никой не искаше да се докосне.

За Микаел на това бюро започна аферата „Залаченко“. Той внезапно пожела Даг Свенсон да бе доживял края ѝ. Няколко екземпляра от новоиздадената му книга за трафика бяха подредени на бюрото до книгата за Секцията.

Това щеше да ти хареса.

Чу, че телефонът в неговата стая звъни, но нямаше сили да приеме разговора. Отвори вратата, влезе при Ерика Бергер и се отпусна в удобния фотьойл до малката масичка край прозореца. Ерика говореше по телефона. Микаел се огледа. Бе минал месец, откакто тя се върна, но още не бе успяла да подреди стаята с личните си вещи, които бе разчистила, когато напусна през април. Лавиците за книги още стояха празни и по стените още нямаше окачени картини.

– Как е? – запита, щом остави слушалката.

– Струва ми се, че съм щастлив – отвърна той.

Тя се засмя.

– „Секцията“ ще е бестселър. По редакциите са полудели. Искаш ли в девет да участваш в „Актуално“?

– Не.

– Така си и мислех.

– Ще говорим за това месеци наред. Няма защо да се бърза.

Тя кимна.

– Какво ще правиш тази вечер?

– Не знам.

Той прехапа долната си устна.

– Ерика… аз…

– Фигерула – каза Ерика Бергер и се усмихна.

Той кимна.

– Толкова ли е сериозно?

– Не знам.

– Тя е адски влюбена в теб.

– И аз мисля, че съм влюбен в нея.

– Ще стоя настрана, докато се убедиш.

Той кимна.

– Може би – каза тя.

В ОСЕМ НА ВРАТАТА на редакцията почукаха Драган Армански и Сузан Линдер. Те смятаха, че случаят изисква шампанско, и носеха кашон с бутилки. Ерика Бергер прегърна Сузан Линдер и я разведе из редакцията, а Армански се настани в стаята на Микаел.

Пиха. Никой не каза нищо доста време. Армански наруши тишината.

– Знаеш ли какво, Блумквист? Когато се срещнахме най-напред във връзка с онази история в Хедещад, никак не те харесах.

– Ами!

– Дойдохте да подпишете договор и ти възложи на Лисбет да проучва.

– Помня.

– Мисля, че тогава ти завидях. Познаваше я само от няколко часа. А тя се смееше заедно с теб. Няколко години се опитвах да се сприятеля с Лисбет, но така и никога не я накарах да си помръдне устата.

– Е… и аз не съм имал кой знае какъв напредък.

Седяха мълчаливи известно време.

– Хубаво, че всичко свърши.

– Амин – каза Микаел.

КРИМИНАЛНИТЕ ИНСПЕКТОРИ Соня Мудиг и Ян Бублански проведоха официалния свидетелски разпит на Лисбет Саландер. Двамата тъкмо се бяха прибрали всеки в своето семейство, но се наложи почти веднага да се върнат в полицията.