Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Саландер бе асистирана от Аника Джанини, която обаче нямаше причини да се намесва. Лисбет Саландер отговаряше точно на всички въпроси, задавани от Бублански и Мудиг.

Излъга по две точки. В описанието на случилото се в Сталархолмен упорито твърдеше, че Сони Ниеминен погрешка е прострелял Карл-Магнус Лундин в крака в мига, в който тя го заковала с електрошоковата си палка. Откъде я имала? Конфискувала я от Маге Лундин, обясни тя.

И Бублански, и Мудиг се съмняваха. Но нямаше никакво доказателство и никакви свидетели, които да оборят твърдението ѝ. Вероятно Сони Ниеминен би могъл да протестира, но той отказваше да говори за инцидента. Истината бе, че нямаше никаква представа какво се бе случило в секундите след шока от електрическия пистолет.

Що се отнася до пътуването на Лисбет в Госеберя, тя обясни, че целта ѝ била да се изправи срещу баща си и да го убеди да се предаде в полицията.

Лисбет Саландер се правеше на наивна.

Но никой не би могъл да реши дали говори истината, или не. Аника Джанини нямаше мнение по въпроса.

Единственият, който със сигурност знаеше, че Лисбет Саландер е отишла в Госеберя, за да се разплати с баща си веднъж завинаги, бе Микаел Блумквист. Но той бе изведен от съда малко след подновяването на заседанието. Никой не знаеше, че той и Лисбет Саландер са водили дълги нощни разговори в мрежата по времето, когато тя лежеше в изолация в Салгренската болница.

МЕДИИТЕ ИЗЦЯЛО ПРОПУСНАХА освобождаването. Ако часът бе известен, доста по-голяма журналистическа тълпа щеше да обсади полицията. Но репортерите бяха изтощени от избухналия през деня хаос, когато излезе „Милениум“ и когато някои ченгета бяха арестувани от други ченгета.

ТЯ в ТВ 4 бе единственият журналист, който точно знаеше за какво става дума в цялата история. Едночасовото ѝ предаване се превърна в класика, удостоена след няколко месеца с награда за най-добър репортаж в телевизионните новини.

Соня Мудиг придружи Лисбет Саландер на излизане от полицията, като чисто и просто отведе нея и Аника Джанини в гаража и ги откара в адвокатската кантора на Шюркоплан на Кунгсхолмен. Там двете се прехвърлиха в колата на Аника Джанини. Аника изчака Соня Мудиг да си тръгне, преди да запали мотора. Подкара към Сьодермалм. Когато минаваха покрай кметството, тя наруши мълчанието.

– Накъде? – запита.

Лисбет помисли няколко секунди.

– Може да ме оставиш някъде на Лундагатан.

– Мириам Ву не е там.

Лисбет погледна Аника Джанини.

– Замина за Франция малко след като излезе от болницата. Живее при родителите си, ако искаш да се свържеш с нея.

– Защо не ми каза?

– Не си ме питала.

– Хм.

– Трябваше да се махне. Тези ми ги даде Микаел сутринта и каза, че вероятно ще си ги поискаш.

Подаде ѝ връзка ключове. Лисбет мълчаливо ги пое.

– Благодаря. Тогава би ли ме оставила някъде на Фолккунгагатан?

– Дори на мен ли няма да кажеш къде ще живееш?

– По-късно. Сега искам да бъда оставена на мира.

– Окей.

Мобилният на Аника, който тя бе включила, когато напуснаха полицията след разпита, започна да пиука, докато минаваха шлюза. Тя погледна дисплея.

– Микаел е. Последните часове звънеше буквално всеки десет минути.

– Не искам да говоря с него.

– Окей. Но може ли да ти задам един личен въпрос?

– Да?

– Какво ти е направил всъщност Микаел, та толкова го мразиш? Искам да кажа, ако не беше той, вероятно щеше още тази вечер да бъдеш затворена в лудницата.

– Не мразя Микаел. Нищо не ми е направил. Просто не искам да го срещам точно сега.

Аника Джанини погледна клиентката си.

– Не искам да се бъркам в отношенията ви, но ти си падаш по него, нали?

Лисбет погледна през прозореца, без да отговори.

– Брат ми е напълно безотговорен, що се отнася до връзките. Минава през живота и чука, без много да му мисли, като изобщо не разбира колко много ги боли онези жени, които гледат на него като на нещо повече от случаен сваляч.

Лисбет срещна погледа ѝ.

– Не искам да обсъждам Микаел с теб.

– Окей – каза Аника.

Паркира до тротоара малко преди Ерщагатан.

– Тук добре ли е?

– Да.

Седяха мълчаливи известно време. Лисбет не направи опит да отвори вратата. След малко Аника изключи мотора.

– Какво ще стане сега? – попита накрая Лисбет.

– Вече не си под попечителство. Можеш да правиш каквото си искаш. Макар да приключихме днес в съда, остават още доста бюрократични формалности. Ще има проучвания от Комисията за пълнолетни, ще става дума за компенсации и други такива. И криминалното разследване ще продължи.