Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Много те бива да се пазиш. В действителност не си разменил и една дума с клиентката ми от нощта, когато е навършила 13 години, защото последователно е отказвала да говори с теб.

– Не само с мен. Тя не може да проведе разговор с психиатър.

– Тук пишеш, че изводите ти се градят на опит и наблюдения над клиентката ми.

– Така е.

– И какво може да научи човек, наблюдавайки момиче, което седи със скръстени ръце на един стол и отказва да говори?

Петер Телебориан въздъхна, сякаш се бе уморил да обяснява онова, което беше ясно от само себе си. Усмихна се.

– От пациент, който седи и мълчи като пън, може да научиш, че е пациент, който умее да мълчи като пън. Впрочем мълчанието също е признак за отклонения в поведението, но моите заключения не се базират само на това.

– Следобед ще призова друг психиатър. Казва се Сванте Бранден и е главен лекар в Съдебна медицина и специалист по съдебна психиатрия. Познаваш ли го?

Петер Телебориан отново се почувства уверен в себе си. Усмихна се. Бе предвидил, че Джанини ще извади друг психиатър, за да се опита да обори неговите собствени заключения. За тази ситуация беше добре подготвен и без проблем щеше да посрещне всяко възражение. По-лесно щеше да се справи с академичен колега в приятелски словесен дуел, отколкото с адвокат Джанини, която нямаше задръжки и щеше да се гаври с думите му.

– Да. Той е признат съдебен психиатър. Но нали разбираш, госпожо Джанини, да се прави изследване от този вид е процес от академично и научно естество. Може да не си съгласна с моите изводи, може друг психиатър по друг начин да тълкува дадено действие или събитие. Тогава ще става дума за различни гледни точки или чисто и просто за степента, в която лекарят познава пациента си. Може би колегата ще стигне до съвсем друго заключение относно Лисбет Саландер. Това не е нещо необичайно в психиатрията.

– Не затова го призовавам. Той не се е срещал, нито е изследвал Лисбет Саландер и изобщо няма да прави никакви изводи за психическото ѝ състояние.

– Нима…

– Помолих го да прочете доклада ти и цялата документация, която си събрал за Лисбет Саландер, и да прегледа медицинския ѝ дневник от годините, когато е лежала в „Санкт Стефан“. Помолих го за оценка – не за здравословното състояние на клиентката ми, а дали от чисто научна гледна точка има покритие между твоите заключения и предоставения от теб материал.

Петер Телебориан сви рамене.

– Моето уважение… смятам, че знам повече за Лисбет Саландер от всеки друг психиатър в тази страна. Следя развитието ѝ от 12-годишната ѝ възраст и за съжаление изводите ми през цялото време са се потвърждавали от поведението ѝ.

– Много добре – каза Аника Джанини. – Тогава да видим какви са твоите изводи. В доклада пишеш, че лечението било прекъснато, когато тя била на 15 години. Тогава отишла в приемно семейство.

– Правилно. Беше сериозна грешка. Ако бяхме завършили лечението ѝ, може би днес нямаше да сме тук.

– Искаш да кажеш, ако имаше възможност да я държиш в усмирителна риза още една година, тя щеше да стане по-сговорчива?

– Това е доста евтин коментар.

– Моля за извинение. Ти цитираш обстоятелствено изследването, което твоят докторант Йеспер Х. Льодерман е направил, когато Лисбет Саландер е щяла да навърши 18 години. Пишеш, че „нейното самоунищожително и антисоциално поведение се потвърждава от злоупотребата и промискуитета“, които е демонстрирала след пускането ѝ от „Санкт Стефан“. Какво искаш да кажеш с това?

Петер Телебориан мълча няколко секунди.

– Да… тук трябва да се върна малко назад. След като бе пусната от „Санкт Стефан“, Лисбет Саландер започна, както бях предвидил, да злоупотребява с алкохол и дрога. Беше арестувана от полицията няколко пъти. В едно социално изследване също така се твърдеше, че има неконтролируеми сексуални връзки с по-възрастни мъже и че вероятно се е отдала на проституция.

– Дай сега да се разберем по това. Казваш, че злоупотребявала с алкохол. Колко често се напиваше?

– Моля?

– Беше ли пияна всеки ден след пускането ѝ, докато навърши 18 години? Или се напиваше един път седмично?

– Разбира се, не мога да отговоря на това.

– Но ти твърдиш, че е злоупотребявала с алкохол?

– Беше непълнолетна и няколко пъти бе арестувана от полицията за пиянство.

– За втори път повтаряш, че е била задържана няколко пъти. Колко пъти? Един път в месеца или един път всяка седмица?

– Не, не може да става дума за толкова чести случаи…