Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Извинете, но това са слухове – намеси се Екстрьом.

– Не – каза Холгер Палмгрен. – Не са. Поисках експертно мнение за това как Лисбет Саландер да се върне в обществото. Доктор Калдин написа такова мнение. Запазил съм го.

Той подаде лист хартия на Аника Джанини.

– Би ли разказал какво пише тук?

– Това е писмо от доктор Калдин до мен. Носи дата октомври 1992 г., когато Лисбет се е намирала в „Санкт Стефан“ вече двайсет месеца. Тук доктор Калдин изрично пише, цитирам: „…моето решение пациентката да не бъде връзвана, нито насилствено хранена. Лечението даде ясен ефект и сега тя е спокойна. Няма нужда от психотропни лекарства. Въпреки това пациентката е крайно затворена и вглъбена в себе си, така че е необходимо лечението да продължи“. Край на цитата.

– Значи той изрично пише, че това е негово решение.

– Да. Лично доктор Калдин е взел също решението Лисбет да бъде включена отново в обществото чрез приемно семейство.

Лисбет кимна. Тя си спомняше доктор Калдин по същия начин, по който помнеше всяка подробност от пребиваването си в „Санкт Стефан“. Бе отказвала да говори с доктор Калдин, нали беше доктор на лудите, още един от редицата бели престилки, които искаха да бъркат в чувствата ѝ. Но той се оказа приятен и добронамерен. Тя бе седяла в стаята му и го бе слушала да обяснява виждането си за нея.

Изглеждаше разстроен, когато тя отказваше да говори с него. Накрая го бе погледнала в очите и обяснила решението си.

– Никога няма да говоря с теб или с някой друг доктор на лудите. Вие не чувате какво казвам. Може да ме държите затворена тук, докато умра. Това няма да промени нещата. Няма да говоря с вас.

Той я бе погледнал с изненада. После бе кимнал, сякаш нещо бе проумял.

– Доктор Телебориан… Установих, че ти си затворил Лисбет Саландер в детска психиатрична болница. Ти си предоставил на съда онзи доклад, който е представлявал единственото им основание. Така ли е?

– По принцип да. Но смятам, че…

– Ще имаш достатъчно време да обясняваш какво смяташ. Когато Лисбет Саландер е щяла да навърши 18 години, ти отново си се намесил в живота ѝ и си опитал пак да я вкараш в клиника.

– Този път не аз бях изготвил съдебнопсихиатричната експертиза…

– Не, била е направена от някой си доктор Йеспер Х. Льодерман. По една случайност по онова време той е бил твой докторант. Бил си негов ръководител. Така че твоите преценки са били решаващи за одобрението на експертизата.

– Няма нищо неетично или некоректно в тези доклади. Направени са по всички правила на изкуството.

– Сега Лисбет Саландер е на 27 години и за трети път се озоваваме в ситуация, в която се опитваш да внушиш на един съд, че тя е психично болна и трябва да бъде лекувана в закрита психиатрична болница.

ДОКТОР ПЕТЕР ТЕЛЕБОРИАН пое дълбоко дъх. Аника Джанини се бе подготвила добре. Бе го изненадала с редица коварни въпроси и успя да изопачи отговорите му. Не се хвана на неговия чар и напълно игнорира авторитета му. А той беше свикнал хората да кимат в съгласие, когато говори.

Какво още знае?

Погледна прокурор Екстрьом, но видя, че не може да очаква помощ оттам. Сам трябваше да яхне бурята.

Напомни си, че въпреки всичко авторитетът му е безспорен.

Няма значение какво казва тя. Тук важи моята преценка.

Аника Джанини вдигна неговото съдебнопсихиатрично изследване от масата.

– Да погледнем по-отблизо последния ти доклад. Вложил си много енергия да анализираш душевния живот на Лисбет Саландер. Дал си твоето тълкуване на нейната личност, поведение и сексуални навици.

– Опитал съм се в този доклад да дам цялостна картина.

– Хубаво. И от цялостната картина излиза, че Лисбет Саландер страда от параноична шизофрения.

– Не искам да се обвързвам с конкретна диагноза.

– Но заключението ти не произлиза от разговори с Лисбет Саландер, нали?

– Много добре знаеш, че твоята клиентка отказва да отговаря на въпроси, поставяни от мен или от друг служител. Самото това поведение е достатъчно красноречиво. Това може да се тълкува по следния начин: параноичната нагласа на пациентката е толкова силна, че тя буквално не е в състояние да проведе нормален разговор със специалист. Тя смята, че всички искат да я наранят, и се чувства толкова застрашена, че се затваря в непроницаема черупка и буквално онемява.

– Отбелязвам, че се изразяваш много внимателно. Казваш, че това може да се тълкува…

– Да, така е. Изразявам се внимателно. Психиатрията не е точна наука и трябва да се внимава със заключенията. Същевременно това не означава, че ние, психиатрите, правим голи предположения.