Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Аника Джанини отново се обърна към Телебориан.

– Доктор Телебориан, изглежда, че причината моята клиентка да отказва да се храни е, че не е приемала да ѝ се дават психотропни лекарства.

– Възможно е тя да го разбира така.

– А ти как го разбираш?

– Тя беше изключително трудна пациентка. Пак твърдя – поведението ѝ показваше, че е опасна за самата себе си, но вероятно това е въпрос на тълкуване. Във всеки случай беше буйна и се държеше като луда. Няма никакво съмнение, че бе опасна и за другите. Фактически дойде в „Санкт Стефан“, след като се опита да убие баща си.

– Ще стигнем и до това. Бил си отговорен за лечението ѝ цели две години. През 381 от тези денонощия си я държал в усмирителна риза. Възможно ли е да си го правил като наказание за това, че клиентката ми не е вършила онова, което искаш от нея?

– Това са чисти глупости.

– Нима? Ще отбележа, че според медицинския ѝ дневник абсолютното мнозинство от случаите на завързване са били през първата година – 320 от 381 случая. Защо си престанал да я връзваш?

– Пациентката се разви и стана по-хармонична.

– А не е ли заради това, че другите членове на персонала са сметнали твоите методи за ненужни и брутални?

– Какво искаш да кажеш?

– Не е ли заради това, че персоналът е изпратил оплакване, между другото и против принудителното хранене на Лисбет Саландер?

– Разбира се, винаги има някой с различно мнение. Не е нещо необичайно. Но беше истинско бреме да я караме да се храни, защото оказваше яростна съпротива…

– Защото е отказвала да поглъща лекарствата, които са я карали да се чувства тъпа и пасивна. Нямала е проблем с храненето, когато не е била дрогирана. Нямаше ли да е по-приемлив метод на лечение да се изчака с насилствените мерки?

– С твое разрешение, госпожо Джанини, аз съм лекар. И подозирам, че медицинската ми компетентност е по-голяма от твоята. Моя задача е да преценявам какви медицински мерки да се прилагат.

– Вярно, че не съм лекар, доктор Телебориан. Но затова пък не съм изцяло некомпетентна. Освен че съм адвокат, аз съм завършила и психология в Стокхолмския университет. Тези познания са необходими за моята професия.

В залата настъпи мъртва тишина. И Екстрьом, и Телебориан удивено се втренчиха в Аника Джанини. Тя продължи безмилостно.

– Не е ли вярно, че твоите методи на лечение, прилагани към моята клиентка, са довели до силни противоречия между теб и твоя шеф, тогавашния главен лекар Юханес Калдин?

– Не… не е вярно.

– Юханес Калдин е покойник от няколко години и не може да свидетелства днес. Но в съда има човек, който няколко пъти се е срещал с главния лекар Калдин. А именно моят помощник Холгер Палмгрен.

Тя се обърна към него.

– Можеш ли да разкажеш?

Холгер Палмгрен се прокашля. Той все още страдаше от последствията на получения кръвоизлив в мозъка и бе принуден да се концентрира, за да произнася думите си, без да се запъва.

– Бях определен за настойник на Лисбет, когато майка ѝ бе толкова тежко пребита от баща ѝ, че остана инвалид и повече не можеше да се грижи за дъщерята. Бе получила хронични наранявания на мозъка и няколко мозъчни кръвоизлива.

– Говориш за Александър Залаченко?

Прокурор Екстрьом се приведе с внимание напред.

– Точно така – каза Палмгрен.

Екстрьом се изкашля.

– Моля да се отбележи, че навлизаме в тема, която е строго засекретена.

– Едва ли може да е някаква тайна, че Александър Залаченко дълго време е малтретирал майката на Лисбет Саландер – каза Аника Джанини.

Петер Телебориан вдигна ръка.

– Нещата не са толкова ясни, колкото ги представя госпожа Джанини.

– Например?

– Няма съмнение, че Лисбет Саландер е била свидетел на една семейна трагедия, че през 1991-ва нещо е отключило тежкия побой. Но всъщност не съществува никаква документация, че това е продължавало години наред, както твърди госпожа Джанини. Може да са били единични случаи или кавги, излизащи извън контрол. В интерес на истината няма документация и за това, че наистина Залаченко е пребивал майката. Имаме данни, че тя е проституирала, така че е възможно друг да я е пребивал.

АНИКА ДЖАНИНИ ПОГЛЕДНА изумено Петер Телебориан. За кратко изглеждаше останала без думи. После погледът ѝ се фокусира.

– Можеш ли да развиеш тази мисъл?

– Имам предвид, че на практика имаме само твърденията на Лисбет Саландер.

– И?

– Първо, били са две сестри. Сестрата на Лисбет, Камила Саландер, никога не е правила подобни изявления. Тя дори отрече, че такова нещо се е случвало. Освен това, ако наистина е имало малтретиране в такъв размер, както твърди твоята клиентка, това, разбира се, щеше да бъде забелязано от социалните служби.