Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Той кимна на Аника Джанини да започва. Тя се изправи. Никога не бе харесвала шведския начин да се провеждат съдебни заседания с неофициален тон, все едно че всички са седнали на маса и вечерят. Почувства се много по-добре, когато започна да говори изправена.

– Струва ми се, че трябва да започнем със заключителните коментари от сутринта. Господин Телебориан, защо постоянно подценявате всички изявления на Лисбет Саландер?

– Защото са явно неверни – отвърна Петер Телебориан.

Той бе спокоен и отпуснат. Аника Джанини кимна и се обърна към съдия Иверсен.

– Господин съдия, Петер Телебориан твърди, че Лисбет Саландер лъже и фантазира. Сега защитата ще докаже, че всяка дума от автобиографията на Саландер е вярна. Ще покажем и документация за това. Графична, писмена и чрез свидетелски показания. Стигнахме до момента, в който прокурорът очерта главните линии на обвинението. Слушахме и сега знаем как точно изглеждат обвиненията срещу Лисбет Саландер.

Внезапно Аника Джанини усети, че устата ѝ пресъхва и ръката ѝ трепери. Пое дълбоко дъх и изпи глътка вода. После опря здраво ръце на гърба на стола, за да не издаде нервността си.

– От изложението на прокурора можем да направим заключение, че той разполага с доста мнения, но с ужасяващо малко доказателства. Той смята, че Лисбет Саландер е простреляла Карл-Магнус Лундин в Сталархолмен. Твърди, че тя е отишла в Госеберя, за да убие баща си. Предполага, че моята клиентка е параноидна шизофреничка и, отвсякъде погледнато, е психично болна. И гради предположението си на сведенията, получени от един-единствен източник, а именно доктор Петер Телебориан.

Тя направи пауза и си пое дъх. Наложи си да говори бавно.

– Така че сега нещата зависят изцяло от Петер Телебориан. Ако е прав, всичко ще е наред. Тогава за моята клиентка ще е добре да получи квалифицираната психиатрична помощ, която искат и той, и прокурорът.

Пауза.

– Но ако доктор Телебориан бърка, нещата отиват в съвсем друга посока. А ако съзнателно лъже, това означава, че моята клиентка е понесла грубо нарушение на човешките си права, нарушение, продължило много години.

Тя се обърна към Екстрьом.

– Това, което ще направим този следобед, е да покажем, че твоят свидетел бърка и че ти като прокурор си бил измамен и си купил фалшиви заключения.

Петер Телебориан, развеселен, се усмихна. Разпери ръце и подканващо кимна на Аника Джанини. Тя отново се обърна към Иверсен.

– Господин съдия. Ще докажа, че така наречената съдебнопсихиатрична експертиза на Петер Телебориан е блъф от начало до край. Ще докажа, че той съзнателно лъже за Лисбет Саландер. Ще докажа, че моята клиентка е жертва на грубо нарушение на човешките права. И ще докажа, че тя е умна и разумна като всеки тук в тази зала.

– Извинявай, но… – започна Екстрьом.

– Момент – тя вдигна пръст. – Позволих ти да говориш необезпокоявано два дни. Сега е мой ред.

Тя отново се обърна към съдия Иверсен.

– Не бих представила толкова тежко обвинение пред съда, ако нямах сериозни основания.

– Моля, продължавай – каза Иверсен. – Но не искам и да чувам за някакви сложни теории на конспирацията. Имай предвид, че може да бъдеш подведена под отговорност за обида с направени пред съда твърдения.

– Благодаря. Ще го запомня.

Обърна се към Телебориан. Той все още, изглежда, се забавляваше със ситуацията.

– Няколко пъти защитата е молила да ѝ бъде предоставен картонът на Лисбет Саландер от времето, когато на млади години е лежала заключена при теб в „Санкт Стефан“. Защо не го получихме?

– Защото един градски съд реши, че е засекретен. Това решение бе взето от грижа за Лисбет Саландер, но ако по-висшестоящ съд отмени решението, разбира се, че ще дам картона.

– Благодаря. През тези две години, прекарани в „Санкт Стефан“, колко нощи Лисбет Саландер е била с усмирителна риза?

– Не мога така направо да си спомня.

– Самата тя твърди, че става дума за 380 от общо 786 денонощия, прекарани в „Санкт Стефан“.

– Не мога да дам точна цифра, но това е фантастично преувеличение. Откъде имате тези цифри?

– От нейната автобиография.

– Искаш да кажеш, че днес тя си спомня точно всяка нощ, когато е била с усмирителна риза? Това е невъзможно.

– Нима? Ти колко нощи помниш?

– Лисбет Саландер беше много агресивна и склонна към насилие пациентка и безспорно трябваше да бъде поставена в обезопасена стая. Може би е добре да обясня каква е целта на такава стая…