Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

МОНИКА ФИГЕРУЛА бе единственият полицай от участващите в едновременно провежданите акции, която бе застигната от инцидент извън планираното. Точно в 12,00, придружена от отряд от Нормалм и трима колеги от РПС/Сек, Моника влезе през вратата на сградата на Артилеригатан и тръгна по стълбите към жилището на най-горния етаж, притежание на фотографа Белона.

Операцията бе планирана набързо. Щом всички се събраха пред вратата на апартамента, Моника даде знак. Двама яки униформени от отряда от Нормалм вдигнаха четирийсеткилограмов стоманен таран и отвориха вратата с два добре премерени удара. След форсирането на вратата участниците в отряда, добре въоръжени и снабдени със защитни жилетки, окупираха апартамента за около десет секунди.

Според проведеното от ранни зори разузнаване пет души, идентифицирани като сътрудници в Секцията, бяха минали през вратата от сутринта. И петимата за няколко секунди бяха заловени и оковани в белезници.

Моника Фигерула носеше бронежилетка. Тя мина през жилището, което бе главна квартира на Секцията още от шейсетте години, отваряйки врата след врата. Видя, че ще ѝ трябва истински археолог, който да помогне да се сортират огромните купчини документи, изпълващи стаите.

Само няколко секунди след като влезе в апартамента, Моника отвори вратата към по-малко помещение, навътре в жилището, и забеляза, че е стая за нощувка. Тук внезапно се озова очи в очи с Юнас Сандберг, който не бе предвиден при сутрешното разпределение на задачите.

Предишната вечер човекът, определен да следи Сандберг, го бе изгубил. Колата му бе паркирана на Кунгсхолмен, а той не се върна в жилището си през нощта. Така че сутринта не се знаеше как да бъде намерен и арестуван.

Сега стана ясно, че по причини, свързани със сигурността, членовете на Секцията са давали нощни дежурства в апартамента. И Сандберг е спял след своето.

Юнас Сандберг беше само по гащи и изглеждаше сънен. Протегна се за служебното си оръжие на нощната масичка. Моника Фигерула се наведе и избута оръжието на пода, далеч от леглото.

– Юнас Сандберг, задържан си за съучастие в убийствата на Гунар Бьорк и Александър Залаченко, както и за опит за убийство на Микаел Блумквист и Ерика Бергер. Обуй си панталоните.

Юнас Сандберг се опита да нанесе юмручен удар на Моника Фигерула. Тя парира и каза:

– Шегуваш ли се?

Сграбчи ръката му и толкова силно му изви китката, че Сандберг се принуди да отстъпи и да коленичи. Моника го натисна към пода и сложи коляно върху гръбнака му. Окова го лично. Всъщност за първи път, откакто бе постъпила в РПС/Сек, използва белезниците по служба.

Предаде Сандберг на един униформен и продължи. Накрая отвори последната врата в апартамента. Според скиците, получени от кантората за градско строителство, това трябваше да е малък тайник, водещ към двора. Застана на прага и срещна погледа на най-изтощеното плашило, което някога бе виждала. Че стоеше пред смъртно болен човек, не се усъмни и за секунда.

– Фредрик Клинтон, арестуван си за съучастие в убийство, опит за убийство и редица други престъпления – каза тя. – Лежи си мирно в леглото. Извикали сме линейка, за да те закара на Кунгсхолмен.

КРИСТЕР МАЛМ се бе пласирал точно пред входа на Артилеригатан. За разлика от Хенри Кортез, той добре се справяше с дигиталния си „Никон“. Използва къс телеобектив и снимките бяха абсолютно професионални.

Те показваха как членовете на Секцията един по един биват извеждани през портата и настанявани в полицейски коли и как накрая линейка откарва Фредрик Клинтон. Очите му срещнаха обектива на камерата точно в мига, в който Кристер щракна. Изглеждаше неспокоен и объркан.

По-късно снимката спечели наградата „Снимка на годината“.

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА Петък, 15 юли

СЪДИЯ ИВЕРСЕН УДАРИ с чукчето в 12,30 часа, с което обяви възобновяването на процеса. Не можа да не забележи, че до масата на Аника Джанини внезапно се бе появило трето лице – Холгер Палмгрен, инвалидна количка.

– Здрасти, Холгер – каза съдия Иверсен. – Не съм те виждал отдавна в съдебната зала.

– Добър ден, съдия Иверсен. Някои дела са толкова комплицирани, че младежите се нуждаят от малко помощ.

– Мислех, че вече не си действащ адвокат.

– Бях болен. Но адвокат Джанини ми се довери и ме взе за сътрудник в това дело.

– Разбирам.

Аника Джанини се прокашля.

– Всъщност Холгер Палмгрен много години е представлявал Лисбет Саландер.

– Няма да споря по въпроса – каза съдия Иверсен.