Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Не.

– Благодаря – каза Аника Джанини и седна на мястото си.

Това бе единственото ѝ изказване за целия час, в който бе свидетелствал Хансон.

БИРГЕР ВАДЕНШЬО НАПУСНА сградата на Секцията на Артилеригатан към шест в четвъртък вечерта с чувството, че над главата му са надвиснали застрашително тревожни облаци, знак за близък провал. От няколко седмици вече знаеше, че носи титлата директор, тоест шеф на Секцията за специални анализи, само формално. Неговото мнение, протестите и призивите му не играеха никаква роля. Фредрик Клинтон вземаше всички решения. Ако Секцията бе открита и официална институция, това нямаше да има кой знае какво значение, просто щеше да се обърне към най-близкостоящия началник, за да представи протестите си.

Но при сегашното положение нямаше на кого да се оплаче. Бе сам и изоставен на божията милост от човек, когото смяташе за луд. И най-лошото бе, че авторитетът на Клинтон бе ненарушим. Палета като Юнас Сандберг и верноподаници като Георг Нюстрьом – всички те се подчиняваха на най-малкия знак, даден от смъртно болния луд.

Признаваше, че Клинтон е авторитет, който не работи за собствена облага. Можеше да признае дори и това, че работи за доброто на Секцията, поне за онова добро, което той смята за правилно. И въпреки това имаше чувството, че цялата организация се намира в състояние на свободно падане, в състояние на колективно самовнушение, при което опитни сътрудници отказваха да разберат, че всяко направено движение, всяко взето и прокарано решение само ги тласка все по-близо към пропастта.

Ваденшьо усети натиск в гърдите, докато вървеше по Линегатан, където днес бе намерил място за паркиране. Изключи алармата на колата, извади ключовете и тъкмо щеше да отвори вратата, когато зад гърба си усети движение и се обърна. Примижа срещу светлината. Минаха няколко секунди, преди да познае високия мъж на тротоара.

– Добър вечер, господин Ваденшьо – каза Тощен Едклинт, шеф на Отдела за защита на конституцията. – Не съм бил в играта от десет години, но днес присъствието ми се струва належащо.

Ваденшьо объркано погледна двамата цивилни полицаи, които обграждаха Едклинт. Бяха Ян Бублански и Маркус Ерландер.

Внезапно разбра какво ще се случи.

– Имам тъжното задължение да ти съобщя, че кралският главен прокурор е взел решение да бъдеш арестуван за толкова дълга поредица от престъпления, че вероятно ще отнеме седмици да им се състави каталог.

– Това пък какво е? – възмутено каза Ваденшьо.

– Това е моментът, в който ще бъдеш арестуван по подозрение в съучастие в убийство. Заподозрян си също в изнудване, незаконно подслушване, грубо фалшифициране на документи и груби разхищения, участие в кражба с взлом, злоупотреба със служебно положение, шпиониране и други хубави неща. Сега ние двамата ще отидем в Кунгсхолмен и ще си проведем истински сериозен разговор на спокойствие тази вечер.

– Никакво убийство не съм извършвал – каза Ваденшьо, останал без дъх.

– Това ще реши следствието.

– Клинтон. Беше Клинтон. През цялото време – каза Ваденшьо.

Тощен Едклинт доволно кимна.

ВСЕКИ ПОЛИЦАЙ ЗНАЕ, че има два класически типа разпити на заподозрян. Лошото ченге заплашва, псува, удря с юмрук по масата и въобще се държи гадно с цел да уплаши арестанта и да изтръгне от него признание. Доброто ченге, леко посивял чичко, предлага цигари и кафе, кима със съчувствие и говори с разумен тон.

Повечето полицаи, но не всички, знаят също така, че техниката на разпит на доброто ченге дава по-добър резултат. Закоравелият бандит въобще не се трогва от лошото ченге. А неувереният аматьор, който евентуално може да бъде сплашен да признае от лошото ченге, с най-голяма вероятност би си признал независимо каква техника на разпит се прилага.

Микаел Блумквист слушаше разпита на Биргер Ваденшьо от съседната стая. Бяха поспорили дали да присъства, преди накрая Едклинт да реши, че е възможно да има полза от наблюденията на Микаел.

Микаел констатира, че Тощен Едклинт използва трети вариант на полицейски разпит, този на незаинтересования полицай, който в този случай май сработваше още по-добре. Едклинт влезе в стаята за разпити, поднесе кафе в порцеланови чаши, включи магнетофона и се облегна назад в стола.

– Работата е там, че ние вече разполагаме с всички технически доказателства срещу теб. Всъщност не проявяваме интерес към твоята история, освен за да се потвърди онова, което вече знаем. И въпросът, на който бихме искали да получим отговор е: защо? Как сте могли да бъдете толкова глупави и да вземете решение да ликвидирате хора в Швеция, все едно се намираме в Чили под диктатурата на Пиночет? Магнетофонът записва. Ако искаш нещо да кажеш, сега е моментът. А ако не искаш да говориш, ще изключа магнетофона, после ще ти вземем вратовръзката и връзките за обувки и ще те настаним горе в ареста да чакаш адвокат, процес и присъда.