Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Това стана във вторник, на 28 февруари 2003 г., и отново в петък, на 7 март същата година.

– Отказала си да отговаряш на всички въпроси, задавани ти от водещите разпитите. Защо?

– Нямаше какво да им кажа.

– Прочетох така наречената автобиография, която твоята адвокатка внезапно ни предостави преди няколко дни. Трябва да кажа, че е забележителен документ, ще се върнем към него после. Та там твърдиш, че адвокат Бюрман първия път те е принудил да правиш орален секс, а втория цяла нощ те е изнасилвал и подлагал на мъчения.

Лисбет не отговори.

– Така ли е?

– Да.

– Каза ли в полицията за изнасилванията?

– Не.

– Защо?

– Нямаше смисъл. Когато се опитвах нещо да кажа, полицията никога не ме изслушваше.

– Обсъди ли случилото се с някой твой познат? Някоя приятелка?

– Не.

– Защо?

– Защото това не засягаше никого.

– Окей, а не потърси ли адвокат?

– Не.

– Обърна ли се към някой лекар, за да излекува раните, които твърдиш, че Бюрман ти е причинил?

– Не.

– И не си се обърнала към някоя женска организация?

– Пак твърдение.

– Извинявай. Потърси ли женска организация?

– Не.

Екстрьом се обърна към председателя на съда.

– Искам да насоча вниманието на съда към следното. Обвиняемата е казала, че е била подложена на две сексуални нападения, от които второто е изключително тежко. Тя твърди, че виновният за тези нападения е бил нейният попечител, покойният адвокат Нилс Бюрман. Същевременно в картинката трябва да влязат и следните факти…

Екстрьом прелисти книжата си.

– В разследването, извършено от криминалния отдел, няма нищо за миналото на адвокат Бюрман, което да потвърди думите на Лисбет Саландер. Бюрман никога не е бил осъждан за престъпление. Никога не е бил търсен от полицията и не е бил предмет на разследване. Преди е бил попечител и кръстник на няколко други младежи и никой от тях не е заявявал, че е бил обект на насилие. Напротив, всички са категорични, че Бюрман винаги се е държал коректно и приятелски с тях.

Екстрьом обърна една страница.

– Мой дълг също е да напомня, че Лисбет Саландер е била диагностицирана като параноидна шизофреничка. Млада жена, с документирано агресивно поведение, която в последните години на пубертета е имала сериозни проблеми в контактите си с обществото. Прекарала е няколко години в детска психиатрична клиника и е под попечителство от 18-годишна възраст. Колкото и жалко да е, но има причини за това. Лисбет Саландер е опасна за себе си и за околните. Убеден съм, че тя не се нуждае от затвор. Нуждае се от лечение.

Екстрьом направи красноречива пауза.

– Да се обсъжда психическото състояние на млад човек е отвратителна задача. Това състояние може да е предмет на различни тълкувания, а обсъждането му е до голяма степен нарушаване на човешките права. Но в този случай става дума за обърканата представа на Лисбет Саландер за света, която става напълно ясна от нейната така наречена автобиография. Тук добре личи доколко Лисбет Саландер не осъзнава действителността. Не са ни нужни свидетели или тълкувания, където дума да стои срещу дума. Имаме собствените ѝ твърдения. Сами можем да преценим достоверността им.

Погледът му падна върху Лисбет Саландер. Очите им се срещнаха. Устните ѝ се разтегнаха в зловеща усмивка. Екстрьом се намръщи.

– Госпожа Джанини има ли нещо да каже? – запита съдия Иверсен.

– Не – отвърна Аника Джанини. – Освен че изводите на прокурор Екстрьом са пълни глупости.

СЛЕДОБЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ ЗАПОЧНА с изслушване на свидетели. Екстрьом бе призовал Улрика фон Лийбенстал от Агенцията за контрол на попечителите, опитвайки се да установи дали е имало някакви оплаквания срещу адвокат Бюрман. Свидетелката категорично отрече да е имало такива и заяви, че подобни твърдения са обидни.

– Съществува строг и акуратен контрол в попечителските дела. Адвокат Бюрман бе изпълнявал задачи за агенцията повече от двайсет години, преди така позорно да бъде убит.

Тя хвърли на Лисбет Саландер унищожителен поглед, въпреки че Лисбет не бе обвинена в убийство и че вече бе изяснено, че Бюрман е убит от Роналд Ниедерман.

– През всичките тези години нямаше никакви оплаквания срещу адвокат Бюрман. Той бе съвестен човек и често показваше дълбока съпричастност към своите клиенти.

– Значи не вярваш да е подложил Лисбет Саландер на тежко сексуално насилие?

– Намирам твърдението за абсурдно. Имаме месечните доклади на адвокат Бюрман и аз лично съм се срещала с него няколко пъти, за да разглеждаме случая.