Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

После в залата влязоха председателят на съда, заседателите и служителите.

Председателстващ съда бе съдия Йорген Иверсен, 57-годишен белокос мъж със слабо лице и гъвкава походка. Микаел бе проучил Иверсен и знаеше, че е известен като много опитен и коректен съдия, водил няколко забележителни дела.

Накрая в съдебната зала бе въведена Лисбет Саландер.

Въпреки че бе свикнал на способността на Лисбет да се облича скандално, Микаел се стресна, като видя, че Аника Джанини ѝ бе позволила да се появи в съдебната зала, облечена в къса кожена пола с разпарцаливен подгъв и черен потник с надпис I am irritate d[48] , който не скриваше докрай татуировките ѝ. Носеше ботинки, колан с капси и раирани три четвърти чорапи в черно и лилаво. На ушите си имаше десетина пиърсинга и халки през устните и веждите. След операцията, заради която бяха обръснали черепа ѝ, сега на главата ѝ стърчаха на всички страни тримесечни кичури.

Освен това бе и необичайно тежко гримирана. Сиво червило, боядисани вежди и черна спирала на миглите, с каквато Микаел никога не я бе виждал. По времето, когато общуваше с нея, тя изобщо не се интересуваше от грим.

Меко казано, изглеждаше донякъде вулгарно. Или по-скоро готически. Напомняше на вампир от някой филм на художник аниматор от шейсетте години. Микаел забеляза, че част от репортерите сред публиката изумено затаиха дъх и развеселено се усмихнаха при появата ѝ. Когато най-сетне можаха да видят обвеяната със скандална слава девойка, за която бяха писали толкова много, действителността надскочи всичките им очаквания.

После Микаел осъзна, че Лисбет Саландер се появява в този вид нарочно. Обикновено тя се обличаше небрежно и безвкусно. Микаел винаги бе предполагал, че не се носи така заради някаква мода, а за да подчертае собствената си идентичност. Лисбет Саландер маркираше своята лична зона, за да я предпази от враждебни набези. Той винаги бе възприемал капсите по коженото ѝ яке като защитен механизъм, подобен на този, който притежават таралежите. Като сигнал срещу обкръжението. Не се опитвай да ме докосваш. Ще боли.

Когато влезе в съдебната зала, бе докарала стила си на обличане до крайна пародия.

И той внезапно разбра, че това не е случайно, че е част от стратегията на Аника.

Ако Лисбет Саландер бе влязла с пригладена коса, плетена блузка и прилични обувки, щеше да изглежда като предателка, опитваща се да пробута на съда някаква измислица.

Беше въпрос на доверие. Сега бе дошла като самата себе си и като никоя друга. В донякъде преувеличен стил, в интерес на истината. Не се правеше на нещо, което не е. Посланието ѝ към съда бе, че няма причина да се срамува или да се преструва. Ако съдът има проблем с вида ѝ, то това не е неин проблем. Обществото я бе обвинило за разни неща и прокурорът я бе изправил пред съда. С появата си тя показваше, че възнамерява да отхвърли всички прокурорски обвинения.

Движеше се уверено и седна на посоченото място до своята адвокатка. Обходи залата с поглед, в който нямаше любопитство. По-скоро сякаш си набелязваше онези, които вече я бяха осъдили на страниците на печатните медии.

Микаел я виждаше за пръв път, откакто бе лежала като кървяща парцалена кукла на дивана в кухнята в Госеберя, и бе изминала повече от година и половина, откакто се бяха срещали при нормални обстоятелства. Ако изобщо изразът „нормални обстоятелства“ би могъл да се използва във връзка с Лисбет Саландер. За секунди погледите им се срещнаха. Тя задържа своя за кратко, но не даде признаци, че го е познала. Затова пък веднага видя синините по бузата му и хирургическия лейкопласт, лепнат над дясната му вежда. За частица от секундата на Микаел му се стори, че мерна в очите ѝ нещо като усмивка. Не беше сигурен дали не си въобразява. После съдия Иверсен почука по масата и откри процеса.

ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖИ не повече от трийсет минути. Най-напред присъстващите изслушаха въвеждащото изложение на прокурор Екстрьом. В него той изброяваше пунктовете, по които бе повдигнато обвинение.

Всички журналисти освен Микаел Блумквист трескаво записваха, въпреки че вече знаеха за какво се кани прокурор Екстрьом да я осъди. Микаел вече бе написал своя материал и отиде в съда само за да регистрира присъствие и да срещне погледа на Лисбет Саландер.

Въведението на Екстрьом отне двайсет и две минути. После дойде ред на Аника Джанини. Това, което каза, ѝ отне трийсет секунди. Гласът ѝ бе стабилен.