Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Отиваме в спешното на най-близката болница.

– Какво става? – запита Ерика Бергер. – Ти коя си?

– Извинявай – каза Микаел. – Ерика, това е Моника Фигерула. Работи в Сепо. Моника, това е Ерика Бергер.

– Разбрах – каза Моника Фигерула с неутрален тон. Не погледна Ерика Бергер.

– Моника и аз се запознахме по време на следствието. Тя е моят контакт със Сек.

– Разбирам – каза Ерика Бергер и със закъснение се разтрепери.

Моника Фигерула я погледна в упор.

– Какво стана? – запита Микаел.

– Зле сме разбрали целта на играта с кокаина – каза Моника Фигерула. – Смятахме, че ти устройват капан, за да те компрометират. Всъщност са мислели да те убият и да оставят полицията да открие кокаина при обиск в жилището ти.

– Какъв кокаин? – попита Ерика Бергер.

За миг Микаел затвори очи.

– Откарай ме в спешното – каза той.

АРЕСТУВАНИ? – ИЗБУХНА ФРЕДРИК Клинтон и в сърцето му сякаш запърха пеперуда.

– Спокойно – каза Георг Нюстрьом. – Смятаме, че е обикновено съвпадение.

– Съвпадение?

– Миро Николич бе издирван за стара история с побой. Ченге от улицата го е разпознало и арестувало, когато пристигнал в „Гърнето на Самир“. Николич се паникьосал и се опитал да се измъкне със стрелба.

– А Блумквист?

– Не е бил замесен. Дори не знаем дали е бил в „Гърнето на Самир“ при ареста.

– Дяволите да ме вземат, направо не мога да повярвам! – каза Фредрик Клинтон. – Какво знаят братята Николич?

– За нас? Нищо. Мислят, че и Бьорк, и Блумквист са задачи, свързани с трафика.

– Но са знаели, че мишената е Блумквист?

– Разбира се, но едва ли ще се разбъбрят, че са поели мокра поръчка. Ще си държат устата затворена до съда. Ще влязат за нелегално притежание на оръжие и, предполагам, за насилие над униформен служител.

– Проклети глупаци! – каза Клинтон.

– Да, изложиха се. Засега ще оставим Блумквист, но нищо чак толкова страшно не се е случило.

ЧАСЪТ БЕ ЕДИНАЙСЕТ вечерта, когато Сузан Линдер и двама юначаги от отдел „Лична охрана“ на „Милтън Секюрити“ взеха Микаел Блумквист и Ерика Бергер от Кунгсхолмен.

– Ама и ти добре си се разхождаш – каза Сузан Линдер на Ерика Бергер.

– Сори – мрачно каза Ерика.

Бе изпаднала в шок в колата, на път за спешното. Внезапно осъзна, че двамата с Микаел Блумквист за малко щяха да бъдат убити.

Микаел прекара в спешното около час, получи лепенки на лицето, рентгенова снимка и превръзка на левия среден пръст. Силно го болеше горната част на пръста и вероятно щеше да му падне нокътят. По ирония на съдбата най-сериозното си нараняване получи, когато Курт Свенсон се появи и изтръгна Миро Николич от хватката му. Тогава средният пръст на Микаел, който бе затиснат от спусъка на картечния пистолет, чисто и просто се счупи. Болеше адски, но едва ли застрашаваше живота му.

За Микаел шокът дойде чак два часа по-късно, когато пристигна в Отдела за защита на конституцията в РПС/Сек и даде показания пред криминален инспектор Ян Бублански и прокурор Ранхилд Густавсон. Внезапно се затресе от студ, усети силна умора и за малко да заспи насред въпросите. После се завърза разговор.

– Не знаем какво планират – каза Моника Фигерула. – Не знаем дали Блумквист е бил замислен като единствена жертва, или и Бергер е трябвало да умре. Не знаем дали ще опитат отново и дали и някой друг от „Милениум“ е застрашен… А и защо да не убият Саландер, която е действителната заплаха за Секцията?

– Вече позвъних и информирах сътрудниците в „Милениум“, докато оправяха Микаел в болницата – каза Ерика Бергер. – Всички ще се укрият, докато не излезе вестникът. Редакцията ще бъде пуста.

Първата реакция на Тощен Едклинт бе веднага да осигури охрана на Микаел Блумквист и Ерика Бергер. После и той, и Моника Фигерула осъзнаха, че едва ли бе много умно да привличат вниманието, като се свържат с отдел „Лична охрана“ на Полицията за сигурност.

Ерика Бергер разреши проблема, като се отказа от полицейска закрила. Тя вдигна слушалката и се обади на Драган Армански, обяснявайки му положението. Вследствие на което късно вечерта охраната ѝ бе възложена на Сузан Линдер.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ и Ерика Бергер бяха настанени на горния етаж на сигурно място , разположено малко след Дротнингхолм, на пътя към центъра на Екерьо. Беше голяма вила от трийсетте години, с изглед към морето, внушителна градина и прилежащи постройки и имоти. Принадлежеше на „Милтън Секюрити“, но се обитаваше от Мартина Шьогрен, шейсет и осем годишната вдовица на дългогодишния сътрудник Ханс Шьогрен, загинал при инцидент петнайсет години преди това, когато във връзка с изпълнение на служебна задача стъпил върху миниран под в пустееща къща край Сала. След погребението Драган Армански говори с Моника Шьогрен и я назначи като икономка да се грижи за имота. Тя живееше безплатно в пристройка на долния етаж и поддържаше горния за случаите, когато няколко пъти в годината от „Милтън Секюрити“ решаваха да скрият там някого, който по действителни или въображаеми причини се опасяваше за своята сигурност.