Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Зад волана видя Томи Николич и насочи оръжието си срещу лицето му от другата страна на стъклото.

– Полиция. Горе ръцете! – изкрещя тя.

Томи Николич вдигна ръце.

– Излез от колата и лягай на улицата – кресна Моника.

Изви глава и каза на Курт Свенсон:

– Ресторанта!

Курт Свенсон и Соня Мудиг затичаха през улицата.

Соня Мудиг помисли за децата си. Беше противно на всякакви полицейски инструкции да се втурва в сграда с извадено оръжие, преди да е получила подкрепление, без защитна жилетка и без преценка на ситуацията…

После чу изстрел в ресторанта.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ БЕ ПЪХНАЛ средния си пръст между спусъка и скобата, когато Миро Николич отново започна да стреля. Чу зад гърба си трясък на стъкла. Усети мъчителна болка в пръста – атентаторът едно след друго натискаше спусъка и притискаше пръста му, но оръжието не можеше да стреля. Юмручните удари валяха по лявата страна на главата му и Микаел внезапно осъзна, че е на 45 години и е адски нетрениран.

Няма да се справя. Ще свърша – мислеше си.

Това бе първата му рационална мисъл, откакто бе забелязал мъжа с автоматичния пистолет.

Стисна зъби и вкара пръста си още по-дълбоко зад спусъка.

После зае позиция и притисна рамо в тялото на нападателя. Пак се изправи на крака и вдигна лакът да се защити от юмручните удари. Миро Николич го удари в мишницата и в ребрата. За секунда погледите им се срещнаха.

Следващия миг Микаел усети, че атентаторът се дръпва от него. Изпита последна убийствена болка в пръста и видя едрата фигура на Курт Свенсон. Свенсон буквално вдигна във въздуха Миро Николич с яка хватка около врата и блъсна главата му в стената до рамката на вратата. Миро Николич рухна на пода като картонена кула.

– Лягай! – чу се ревът на Соня Мудиг. – Полиция! Стой мирно!

Микаел изви глава и я видя да стои широко разкрачена, с оръжие в двете си ръце. Опитваше се да прецени обстановката. Накрая вдигна оръжието към тавана и насочи поглед към журналиста.

– Ранен ли си? – попита.

Микаел объркано я гледаше. Кръв течеше от веждата и носа му.

– Мисля, че си счупих пръста – каза той и седна на пода.

МОНИКА ФИГЕРУЛА ПОЛУЧИ помощ от полицейския отряд от Сьодермалм по-малко от минута след като принуди Томи Николич да легне на тротоара. Тя се представи и остави на униформените да се погрижат за пленника, след това изтича в ресторанта. Застана на входа и опита бързо да си създаде представа за ситуацията.

Микаел Блумквист и Ерика Бергер седяха на пода. Лицето на Микаел беше окървавено и, изглежда, бе в шок. Моника си отдъхна. Все пак беше жив. Сбърчи вежди, като видя Ерика Бергер да го прегръща през рамо.

Соня Мудиг бе приклекнала и разглеждаше ръката на Микаел. Курт Свенсон слагаше белезници на Миро Николич, който изглеждаше като премазан от експресен влак. Видя на пода автоматичен пистолет, шведски армейски модел.

Вдигна поглед и видя ужасения персонал на ресторанта и шокираните гости, разбитите сервизи, преобърнатите столове и маси, както и унищоженото от изстрелите. Усети миризма на барут. Но нямаше никой мъртъв или ранен в ресторанта. Полицията от отряда занавлиза в ресторанта с извадено оръжие. Соня протегна ръка и докосна рамото на Курт Свенсон. Той се изправи.

– Ти каза, че Миро Николич е издирван?

– Точно така. За тежък побой преди около година. Скандал в Халунда.

– Окей. Ще направим така. Изчезвам мигновено с Блумквист и Бергер. Ти оставаш. Версията е, че ти и Соня Мудиг сте дошли да вечеряте в ресторанта и ти си разпознал в Николич един от бандитите, с които си имал работа някога. Когато си опитал да го арестуваш, той извадил оръжие и стрелял. Ти си го хванал.

Курт Свенсон изглеждаше изумен.

– Няма да издържи… има свидетели.

– Свидетелите ще разкажат, че някакви мъже са се били и стреляли. Трябва да издържи до утрешните вечерни вестници. Версията значи е, че братята Николич са били заловени случайно, защото си ги разпознал.

Курт Свенсон огледа бъркотията. После кратко кимна.

МОНИКА ФИГЕРУЛА СИ ПРОБИ път през сбралите се полицаи на улицата и настани Микаел Блумквист и Ерика Бергер на задната седалка на колата си. Обърна се към командира на отряда и поговори тихо с него около трийсет секунди. Посочи колата, където седяха Микаел и Ерика. Командирът изглеждаше объркан, но накрая кимна. Тя подкара към Цинкенсдам, паркира и се обърна.

– Зле ли си?

– Получих няколко шамара. Зъбите са си на мястото. Но си нараних средния пръст.