Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Това ще бъде едно от най-значителните разследвания на престъпност в шведската история – бе казал кралският прокурор.

Бе склонна да се съгласи.

С нарастващо удивление бе изслушала изложението на Едклинт за разследването, което бе провел по нареждане на министър-председателя. То още не бе приключило, но той смяташе, че е стигнал достатъчно далеч, за да представи нещата на прокурор.

Най-напред си създаде представа за случая по материалите, предоставени ѝ от Тощен Едклинт. Когато размерът на престъплението започна да ѝ се изяснява, разбра, че всяко нещо, което направи, и всяко решение, което вземе, ще бъдат описани в бъдещите книги по история. Оттогава посвети всяка своя будна минута на опити да обхване почти необхватния престъпен регистър, с който трябваше да се справи. Случаят бе уникален в шведската съдебна история и след като ставаше дума да се нанесе на карта престъпност, продължила най-малко трийсет години, прокурор Густавсон осъзна необходимостта от специална работна организация. Спомни си антимафиотските следователи в Италия, принудени да работят почти нелегално, за да оцелеят през седемдесетте и осемдесетте години. Разбра защо Едклинт работеше в пълна секретност – явно не знаеше на кого може да се довери.

Първото, което предприе, бе да привика трима сътрудници от Кралската прокуратура. Избра хора, които познаваше от дълги години. После се довери на известен историк, работещ в Съвета за предотвратяване на престъпността, който можеше да е полезен със знанията си за разрастването на силите на сигурността през десетилетията. Накрая официално възложи на Моника Фигерула ръководството на следствието.

По този начин разследването на Секцията прие конституционна правова форма. Сега то можеше да мине за обикновено полицейско разследване, макар и да имаше тотална забрана за каквото и да е даване на гласност.

През следващите две седмици прокурор Густавсон призова голям брой хора на официални, но много дискретни разпити. Те обхващаха освен Едклинт и Фигерула, и криминалните инспектори Бублански, Соня Мудиг, Курт Свенсон и Йеркер Холмберг. После извика Микаел Блумквист, Малин Ериксон, Хенри Кортез, Кристер Малм, Аника Джанини, Драган Армански, Сузан Линдер и Холгер Палмгрен. С изключение на представителите на „Милениум“, които по принцип не отговаряха на въпроси, които можеха да разкрият източниците им на информация, всички останали с готовност дадоха изчерпателни показания и предоставиха документация.

Ранхилд Густавсон никак не хареса факта, че ѝ бе предоставен график, съставен от „Милениум“, според който трябваше да арестува някои хора на определена дата. Тя смяташе, че са ѝ нужни няколко месеца подготовка, за да стигне разследването дотам, но в този случай не ѝ бе оставен друг избор. Микаел Блумквист от вестник „Милениум“ бе абсолютно неотстъпчив. Не се подчиняваше на никакви държавни постановления или правила и възнамеряваше да публикува материала на третия ден от процеса срещу Лисбет Саландер. Ранхилд Густавсон реши да се нагоди към плана му и да направи удара едновременно с него, за да не би някои заподозрени лица и евентуални улики да имат време да изчезнат. Блумквист получи солидна подкрепа от Едклинт и Фигерула, след което Густавсон започна да разбира, че блумквисткият модел има известни предимства. Като прокурор щеше да получи отлично режисирана медийна подкрепа, от която се нуждаеше, за да движи обвинението. Освен това всичко щеше да се развие толкова бързо, че тежкото разследване не би имало време да изтече по коридорите на бюрокрацията и да попадне в Секцията.

– За Блумквист става дума на първо място да се въздаде справедливост на Лисбет Саландер. Разкриването на Секцията е само последица от това – бе констатирала Моника Фигерула.

Процесът срещу Лисбет Саландер щеше да започне в сряда, след два дни, и на срещата този понеделник трябваше да се направи обстоен преглед на наличния материал, както и да се разпределят задачите.

В съвещанието участваха тринайсет души. От Кралската прокуратура Ранхилд Густавсон бе повикала двамата си най-близки сътрудници. От Отдела за защита на конституцията ръководителят на следствието Моника Фигерула участваше заедно със сътрудниците Стефан Блад и Андеш Берглунд. Шефът на Отдела за защита на конституцията Тощен Едклинт участваше като наблюдател.

Ранхилд Густавсон обаче бе решила, че в дело от такъв размер не би трябвало да участват само хора от РПС/Сек. Затова повика криминален инспектор Ян Бублански и неговата група, състояща се от Соня Мудиг, Йеркер Холмберг и Курт Свенсон от полицията. Те бяха работили по аферата „Саландер“ от великденските празници насам и бяха много добре запознати с историята. Освен това извика и прокурор Агнета Йервас и криминален инспектор Маркус Ерландер от Гьотеборг. Разследването на Секцията имаше директна връзка с разследването на убийството на Александър Залаченко.