Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

ТЯ ОТ ТВ 4 едва сдържаше възбудата си от новия снимков материал, който ѝ предостави Микаел Блумквист. Микаел се усмихна на глада ѝ. Цяла седмица се трудеха като зверове, за да спретнат ясен материал за Секцията за телевизионно ползване. И продуцентът ѝ, и шефът на новините в ТВ 4 бяха разбрали какъв удар ще бъде този сюжет. Той бе произведен при най-голяма секретност и с участието на неколцина. Приеха изискването на Микаел материалът да излезе вечерта на третия ден от началото на процеса. Решиха да направят едночасово извънредно излъчване в новините .

Микаел ѝ даде голям брой фотоси за занимавка, но нищо не можеше да се сравни с живата картина по телевизията. Видеофилмът, показващ с пределна яснота как назован с името си полицай поставя кокаин в жилището на Микаел Блумквист, направо я събори.

– Страхотно! – каза тя. – Заглавие: Тук Сепо поставя кокаин в жилището на журналист.

– Секцията, не Сепо – поправи я Микаел. – Не прави грешката да ги смесваш.

– Но Сандберг работи за Сепо – възрази тя.

– Да, но на практика е инфилтриран. Разликата трябва да се подчертае.

– Окей. Всъщност герой на историята е Секцията. Не Сепо. Микаел, можеш ли да ми обясниш как става така, че точно ти вечно се забъркваш в такива скандални неща? Имаш право. Това ще е по-силно и от аферата „Венерстрьом“.

– Ами чист талант, предполагам. По ирония на съдбата и този материал започва с подобна на „Венерстрьом“ афера. Шпионска афера от шейсетте години.

В четири следобед се обади Ерика Бергер. Намираше се на заседание с издателите на вестници, за да изложи възгледите си за планираните съкращения в СМП, които бяха довели до остър конфликт с профсъюзите след напускането ѝ. Обясни, че ще закъснее за уговорената вечерна среща в „Гърнето на Самир“ в шест и че няма да може да дойде преди шест и половина.

ЮНАС САНДБЕРГ ПОМОГНА на Фредрик Клинтон да се премести от инвалидната количка на канапето в стаята за почивка, която беше командният пулт на Клинтон в главната квартира на Секцията на Артилеригатан. Клинтон тъкмо се бе завърнал от диализа, продължила цялата сутрин. Чувстваше се прастар и безкрайно уморен. Почти не беше спал през последните денонощия и желаеше най-сетне всичко да е свършило. Едва-що се бе настанил в леглото както трябва, когато пристигна Георг Нюстрьом.

Клинтон събра сили и попита:

– Готово ли е?

Георг Нюстрьом кимна.

– Сега се срещнах с братята Николич – каза той. – Ще струва петдесет хиляди.

– Имаме пари – каза Клинтон.

Ех, мамка му, да беше отново млад…

Обърна глава и разгледа един по един Георг Нюстрьом и Юнас Сандберг.

– Някакви угризения? – запита.

И двамата поклатиха глави.

– Кога ще стане? – запита Клинтон.

– Вътре в двайсет и четири часа – каза Нюстрьом. – Адски е трудно да разберем къде е Блумквист, но в най-лошия случай работата ще трябва да се свърши извън редакцията.

Клинтон кимна.

– Има една възможност още тази вечер, след два часа – каза Юнас Сандберг.

– Така ли?

– Ерика Бергер му се обади преди малко. Ще вечерят в „Гърнето на Самир“ довечера. Кръчма в близост до Белмансгатан.

– Бергер… – каза замислено Клинтон.

– Надявам се, за Бога, тя да не… – каза Георг Нюстрьом.

– Няма да е чак такава грешка – прекъсна го Юнас Сандберг.

Клинтон и Нюстрьм го погледнаха.

– Съгласихме се, че Блумквист е човекът, който съставлява най-голямата заплаха срещу нас и който по всяка вероятност ще публикува нещо в следващия брой на „Милениум“ . Не можем да спрем това. Затова трябва да подкопаем доверието в него. Ако бъде убит в някаква разправия с подземния свят и после полицията намери наркотици и пари в жилището му, следствието ще бъде принудено да си направи съответните изводи. В такъв случай няма най-напред да почнат да ровят за конспирации, свързани с Полицията за сигурност.

Клинтон кимна.

– Всъщност Ерика Бергер е любовница на Блумквист – каза Сандберг с гримаса. – Тя е омъжена, значи е невярна съпруга. И ако и тя умре, това ще породи множество различни предположения.

Клинтон и Нюстрьом се спогледаха. Сандберг бе истински талант в създаването на димни завеси. Но и Клинтон, и Нюстрьом изпитваха съмнения. Сандберг бе доста безскрупулен, когато решаваше подобни въпроси. Това не беше хубаво. Убийството представляваше крайна мярка, която не се прилагаше само защото се разкриваха добри възможности. Не беше обикновено решение, а само мярка, до която се прибягваше при липса на други алтернативи.