Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Сузан Линдер кимна. Микаел Блумквист се колебаеше.

– И тъй, как ще се справим с това? – попита Армански.

– Нищо няма да правим – предложи Фреклунд. – Ще си седим с асото в ръката. Имаме отлична документация как Сандберг слага улики в жилището ти, Микаел. Нека капанът щракне. Веднага ще докажем невинността ти и освен това ще имаме още едно доказателство за криминалното поведение на Секцията. С удоволствие бих станал обвинител, когато тези типове застанат на скамейката.

– Не знам – каза бавно Микаел Блумквист. – Процесът започва вдругиден. „Милениум“ излиза в петък, на третия ден от процеса. Ако смятат да ме арестуват за търговия с кокаин, това би трябвало да се случи, преди да излезе вестникът, така че аз няма да мога да обясня как е станало. Това означава, че рискувам да седя в ареста и да пропусна развитието на делото.

– С други думи, имаш причини тази седмица да си под вода – предложи Армански.

– Ами… трябва да работя с ТВ 4 и да направя някои други приготовления. Няма да е подходящо…

– Защо точно сега? – внезапно запита Сузан Линдер.

– Какво имаш предвид? – запита Армански.

– Имаха три месеца да хвърлят кал по Булмквист. Защо действат точно сега? Каквото и да правят, не могат да попречат на публикацията.

Седяха мълчаливо около масата известно време.

– Може би не са разбрали какво се каниш да публикуваш, Микаел – каза бавно Армански. – Знаят, че имаш нещо наум… но може би мислят, че имаш само доклада на Бьорк от 1991-ва.

Микаел колебливо кимна.

– Не са разбрали, че смяташ да разкриеш цялата Секция. Ако става дума само за доклада на Бьорк, достатъчно е да предизвикат недоверие в теб. Евентуалните ти разкрития ще отпаднат с арестуването ти. Голям скандал. Известният журналист Микаел Блумквист арестуван за тежко престъпление с наркотици. Шест до осем години затвор.

– Може ли да получа две копия от охранителния филм? – помоли Микаел.

– Какво ще правиш?

– Едно копие за Едклинт. После ще се срещна с ТВ 4. След три часа. Мисля, че ще бъде добре да се подготвим и да покажем това по телевизията, когато гръмне.

МОНИКА ФИГЕРУЛА ИЗКЛЮЧИ дивидито и остави дистанционното на масата. Срещнаха се във временния офис на Фридхемсплан.

– Кокаин – каза Едклинт. – Грубо пипат.

Моника Фигерула изглеждаше замислена. Хвърли поглед на Микаел.

– Мислех, че е най-добре да знаете – каза той, свивайки рамене.

– Не ми харесва това – каза тя. – Издава някакво отчаяние, което не е обмислено докрай. Трябва да разберат, че ти няма просто да се оставиш да те затворят в бункера в Кумла, ако те хванат за престъпление с наркотици.

– Така е – каза Микаел.

– И дори да те осъдят, винаги има висящ риск хората пак да повярват в онова, което твърдиш. И колегите ти в „Милениум“ също няма да мълчат.

– Освен това струва доста пари – каза Едклинт. – Значи имат бюджет, който им позволява, без да им мигне окото, да отделят 120 000 крони, плюс цената на кокаина.

– Знам – каза Микаел. – Но планът наистина си струва. Разчитат Лисбет Саландер да попадне в психиатрията, а аз да изчезна в облак от подозрения. Освен това вероятно вярват, че вниманието ще се насочи върху Сепо, а не върху Секцията. Доста добра изходна точка.

– Но как ще убедят Отдела за наркотици да направи обиск при теб? Искам да кажа, че едно анонимно обаждане не е достатъчно някой да изрита вратата на дома на известен журналист. И ако нещо трябва да стане, то трябва да е в близките дни.

– Е, не знаем нищо за плановете им – каза Микаел.

Усети умора и пожела всичко вече да е минало. Изправи се.

– Къде отиваш сега? – запита Моника Фигерула. – Искам непременно да знам къде ще се намираш в близко време.

– На обяд имам среща с ТВ 4. После ще хапнем агнешко с Ерика Бергер при Самир в шест. Ще уточним комюникето за пресата, с което ще излезем. Останалата част от вечерта ще съм в редакцията, предполагам.

Очите на Моника Фигерула се присвиха, щом чу името на Ерика Бергер.

– Искам да поддържаме контакт през целия ден. А и докато започне процесът.

– Окей. Може да се преместя при теб за ден-два – каза Микаел и се усмихна, сякаш се шегуваше.

Моника Фигерула помръкна. Бързо погледна към Едклинт.

– Моника е права – каза Едклинт. – Мисля, че ще е най-добре да бъдеш невидим, докато това отмине. Ако те хване полицията за наркотици, трябва да мълчиш, докато не свърши процесът.

– Спокойно – каза Микаел. – Не смятам да се паникьосвам и да разруша всичко. Гледайте си вашата работа, аз ще си гледам моята.