Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Клинтон поклати глава.

Col lateral damage[47] – каза си наум. Внезапно изпита погнуса от цялата работа.

След цял един живот в служба на кралството седим тук като прости наемни убийци. Онова със Залаченко бе необходимост. Бьорк – наистина жалко, но Гулберг бе прав. Бьорк щеше да се предаде. Блумквист… вероятно е необходимо. Но Ерика Бергер бе само невинен зрител.

Погледна Юнас Сандберг. Надяваше се младият мъж да не се развие като психопат.

– Какво знаят братята Николич?

– Нищо. Искам да кажа за нас. Аз съм единственият, с когото са се срещали, ползвах друга идентичност и не могат да ме проследят. Смятат, че убийството има нещо общо с трафика.

– Какво ще стане с братята Николич след убийството?

– Веднага напускат Швеция – каза Нюстрьом. – Точно както след Бьорк. И ако полицейското разследване не даде резултат, могат предпазливо да се върнат след няколко седмици.

– А планът?

– Сицилиански модел. Просто приближават Блумквист, изпразват един пълнител и се махат.

– Оръжието?

– Имат автоматично оръжие. Не знам от кой тип.

– Надявам се да не изпозастрелят целия ресторант…

– Няма опасност. Те са хладнокръвни и знаят какво правят. Но ако Бергер седи на същата маса с Блумквист…

Collateral damage.

– Чуйте сега – каза Клинтон. – Важното е Ваденшьо да не разбере, че имаме пръст в това. Особено ако Ерика Бергер бъде една от жертвите. Вече е напрегнат до пръсване. Страхувам се, че ще трябва да го пенсионираме, щом всичко това приключи.

Нюстрьом кимна.

– Това означава, че получим ли знак, че Блумквист е убит, ще разиграем театър. Ще свикаме кризисно съвещание и ще изглеждаме напълно изненадани от случилото се. Ще се чудим кой може да стои зад убийството, но няма да споменаваме наркотици и други подобни, преди полицията да е намерила уликите.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ РАЗДЕЛИ с ТЯ от ТВ 4 малко преди пет. Целия следобед преглеждаха неизяснени пунктове в материала, след което гримираха Микаел и му взеха дълго интервю на запис.

Зададоха му въпрос, на който по понятни причини му бе трудно да отговори, и затова направиха няколко дубъла.

Как се получава така, че служител от шведска държавна институция стига дотам да извърши убийство?

Микаел бе размислял по въпроса дълго преди ТЯ от ТВ 4 да му го зададе. Секцията вероятно е гледала на Залаченко като на единична заплаха, но това не бе задоволителен отговор. И отговорът, който даде накрая, също не бе напълно задоволителен.

– Единственото разумно обяснение, което мога да дам, е, че Секцията с течение на годините се е превърнала в секта в истинския смисъл на думата. Станали са като двамата от Knutby или като пастор Джим Джоунс, или нещо подобно. Пишат свои си закони, където понятия като добро и зло престават да бъдат съотносими. И явно живеят и действат напълно изолирани от нормалното общество.

– Звучи като психично заболяване.

– И е нещо такова.

Микаел взе метрото до шлюза и видя, че е още рано да отива в „Гърнето на Самир“.

Поседя малко на Сьодермалмсторг. Изпитваше тревога, но същевременно сякаш животът отново започваше. Чак когато Ерика Бергер се завърна в „Милениум“, той разбра колко катастрофално му е липсвала. Освен това повторното поемане на кормилото не бе създало никакви вътрешни конфликти. Малин Ериксон отново пое функциите си на редакционен секретар и бе ужасно щастлива, че животът, както тя се изрази, отново се връща към нормалния си ход.

Когато Ерика се върна, всички забелязаха, че през последните три месеца са тъпчели на място. Ерика започна работата си в „Милениум“ с истинско въодушевление и двете с Малин Ериксон успяха да овладеят част от организационното бреме, което се бе натрупало. Свикаха редколегия, на която се реши, че „Милениум“ трябва да се разшири, като се назначат най-малко един и дори двама нови сътрудници. Но как щяха да намерят бюджет за това, все още нямаха представа.

Микаел купи вечерните вестници и пи кафе в „Ява“, за да убие времето до срещата си с Ерика.

ПРОКУРОР РАНХИЛД ГУСТАВСОН от Кралската прокуратура постави очилата си на заседателната маса и огледа събралите се. Беше 58-годишна и имаше глуповато ябълковидно лице и сивееща късо подстригана коса. Беше прокурор от двайсет и пет години и работеше в Кралската прокуратура от деветдесетте години.

Бяха изминали само три седмици, откакто внезапно я повикаха в кабинета на кралския прокурор на среща с Тощен Едклинт. Същия ден се канеше да приключи някои рутинни дела и да излезе в шестседмичен отпуск, който смяташе да прекара на вилата си в Хусарьо. Вместо това ѝ възложиха да води разследване срещу група овластени, наричащи се Секцията. Всички планове за ваканция изведнъж се провалиха. Осведомиха я, че това ще бъде главната ѝ работна задача в близко бъдеще и че е с развързани ръце – можеше сама да организира нещата и да взема нужните решения.