Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Когато Моника Фигерула спомена, че бившият министър-председател Турбьорн Фелдин евентуално трябва да бъде разпитан като свидетел, полицаите Йеркер Холмберг и Соня Мудиг неспокойно се размърдаха.

В продължение на пет часа разгледаха едно по едно имената на хора, идентифицирани като активисти в Секцията, установиха, че са вършили престъпна дейност и взеха решение за арест. Общо седем души бяха свързани с жилището на Артилеригатан. Освен тях още девет души бяха поддържали връзка със Секцията, без да посещават Артилеригатан. Те работеха в РПС/Сек на Кунгсхолмен, но се бяха срещали с активистите от Секцията.

– Все още е невъзможно да се каже колко обхватна е конспирацията. Не знаем при какви обстоятелства тези хора са се срещали с Ваденшьо или с някого другиго. Може да са информатори, да си мислят, че работят за „Вътрешни разследвания“ и други подобни. Тоест не сме съвсем сигурни, че са участвали, и ще разберем как стоят нещата, когато получим възможност да ги разпитаме. А може да има и други, които все още не сме разкрили.

– Но шефът на канцеларията и шефът на бюджета…

– За тях със сигурност знаем, че работят за Секцията.

Часът бе шест вечерта в понеделник, когато Ранхилд Густавсон реши да отпусне един час почивка за вечеря, след което докладите да продължат.

В мига, в който всички станаха и се раздвижиха, сътрудникът на Моника Фигерула от Отдела за защита на конституцията Йеспер Тумс привлече вниманието ѝ, за да ѝ докладва какво се е случило през последния час.

– Клинтон е бил на диализа през голяма част от деня и се е върнал на Артилеригатан към петнайсет часа. Единственият, представляващ интерес, който е ходил при него, е Георг Нюстрьом, но не знаем какво точно е правил.

– Така – каза Моника Фигерула.

– В 13,30 Нюстрьом се срещна на Централна гара с двама души. Отидоха в хотел „Шератон“ и пиха кафе на бара. Срещата продължи около двайсет минути, след което Нюстрьом се върна на Артилеригатан.

– Така. И с кого се е срещнал?

– Не знаем. Нови лица. Двама мъже на около 35, по външен вид – източноевропейци. Но за съжаление нашият човек ги е загубил в метрото.

– Ясно – уморено каза Моника Фигерула.

– Ето снимките – каза Йеспер Тумс и ѝ подаде купчина снимки.

Тя видя увеличението на лица, които никога преди не бе виждала.

– Окей, благодаря – каза, остави снимките на заседателната маса и тръгна да си вземе нещо за хапване.

Курт Свенсон стоеше съвсем близо и гледаше снимките.

– О, по дяволите! – каза той. – Какво търсят тук братята Николич?

Моника Фигерула се спря.

– Кои?

– Тия двамата са грозна работа – каза Курт Свенсон. – Томи и Миро Николич.

– Знаеш кои са?

– Да. Двама братя от Худинге. Сърби. Следили сме ги при различни случаи, когато бяха още 20-годишни членове на банда. Миро Николич е по-опасният от двамата братя. Преди известно време бе търсен за тежък побой. Но смятах, че и двамата са изчезнали в Сърбия, станали са политици или кой знае какво.

– Политици ли?

– Да. Били са в Югославия през първата половина на деветдесетте и са помагали в етническото прочистване. Работили са за ръководителя на мафията Аркан, който оглавява нещо като фашистка милиция. Имат репутацията на стрелци убийци.

– Убийци?

– Да, убийци. Мотаеха се напред-назад между Белград и Стокхолм. Чичо им има кръчма в Нормалм, за когото работят официално от време на време. Получихме някои сведения, че са участвали поне в две убийства, свързани с вътрешни разправии в така наречената цигарена война между юготата, но така и не успяхме да ги приберем.

Моника Фигерула онемяла заразглежда снимките. После внезапно мъртвешки пребледня. Погледна Тощен Едклинт.

– Блумквист – изкрещя тя с паника в гласа. – Няма да се задоволят само да го компрометират. Смятат да го убият, да оставят полицията да намери кокаина при разследването и да си направи изводите.

Едклинт също се втренчи в нея.

– Щеше да се среща с Ерика Бергер в „Гърнето на Самир“ – каза Моника Фигерула и сграбчи Курт Свенсон за рамото. – Имаш ли оръжие?

– Да…

– Ела с мен.

Моника Фигерула излетя с бясна скорост от заседателната зала. Нейната стая бе през три врати надолу по коридора. Отключи и взе служебното си оръжие от чекмеджето на бюрото. Нарушавайки правилника, остави незаключена и открехната вратата на кабинета си и забърза към асансьорите. Курт Свенсон постоя нерешително няколко секунди.

– Върви – каза му Бублански. – Соня… иди с тях.