Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ПРИСТИГНА в „Гърнето на Самир“ в шест и двайсет. Ерика Бергер тъкмо бе дошла и седеше на свободна маса до бара, в близост до входната врата. Той я целуна по бузата. Поръчаха си всеки по едно силно питие, порция агнешко и по бира.

– Как беше ТЯ от ТВ 4? – запита Ерика Бергер.

– Хладна както винаги.

Ерика Бергер се разсмя.

– Ако не внимаваш, ще бъдеш обсебен от нея. Виж ти, да има жена, която да не се поддаде на чара на Блумквист!

– Всъщност има няколко жени, които не са му се поддали през последните години – каза Микаел Блумквист. – Как ти мина денят?

– Нищо не свърших. Но се съгласих да участвам в дебат за СМП в Клуба на публициста. Това ще е последният ми принос.

– Отлично.

– Просто е толкова дяволски прекрасно да съм пак в „Милениум“ .

– Нямаш представа и на мен колко ми е хубаво, че се върна.

– Радвам се, че се връщам на работата си.

– Мм.

– Щастлива съм.

– Трябва да ида до тоалетната – каза Микаел и се изправи.

Направи няколко крачки и почти се сблъска с мъж на около 35, който тъкмо влизаше през входната врата. Микаел отбеляза, че прилича на източноевропеец, и се взря в него. После видя автоматичния пистолет.

МИНАВАХА РИДАРХОЛМЕН, когато звънна Тощен Едклинт и каза, че нито Микаел Блумквист, нито Ерика Бергер отговарят на телефоните си. Вероятно ги бяха изключили заради вечерята.

Моника Фигерула изруга и мина през Серелсторг с осемдесет километра в час. Държеше сирената пусната и направи остър завой по Хоншсгатан. Курт Свенсон бе принуден да се държи за вратата на колата. Извади служебното си оръжие и провери дали е заредено. Соня Мудиг направи същото на задната седалка.

– Трябва да повикаме подкрепление – каза Курт Свенсон. – С братята Николич шега не бива.

Моника Фигерула кимна.

– Ето какво ще направим – каза тя. – Соня и аз отиваме направо в „Гърнето на Самир“. Да се надяваме, че са там. Ти, Курт, ще разпознаеш братята Николич и ще стоиш отвън да пазиш.

– Окей.

– Ако всичко е спокойно, веднага ще вземем Блумквист и Бергер в колата и ще ги откараме на Кунгсхолмен. Но при най-малката тревога оставаме в ресторанта и искаме подкрепление.

– Окей – каза Соня Мудиг.

Моника Фигерула още беше на Хоншсгатан, когато полицейското радио изпращя.

– До всички. Сигнал за стрелба на Тавастгатан в Сьодермалм. Ресторант „Гърнето на Самир“.

Моника Фигерула усети как диафрагмата ѝ се свива.

ЕРИКА БЕРГЕР ВИДЯ Микаел Блумквист да се сблъсква с мъж на около 35, когато тръгна към тоалетната до входа. Тя вдигна вежди, без да знае защо. Видя, че непознатият мъж се взира в Микаел с изненадано лице. Запита се дали не е някой, когото Микаел познава.

После мъжът отстъпи крачка назад и пусна на пода чанта. Най-напред тя не разбра какво вижда. Вцепени се, когато видя, че мъжът вдига срещу Микаел Блумквист автоматично оръжие.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ РЕАГИРА, без да мисли. Изхвърли лявата си ръка напред и хвана дулото, извивайки го към тавана. За частица от секундата то мина пред лицето му.

В тясното помещение се разнесе оглушителен трясък. Мазилка и стъкла от лампите на тавана се посипаха над Микаел, когато Миро Николич произведе единайсет изстрела. За миг Микаел Блумквист погледна атентатора право в очите.

После Миро Николич отстъпи и дръпна към себе си оръжието. Микаел бе напълно неподготвен и изпусна дулото. Внезапно осъзна, че животът му е в опасност. Вместо да потърси прикритие, се хвърли напред към нападателя. По-късно разбра, че ако бе реагирал по друг начин, ако бе приклекнал или отстъпил, със сигурност е щял да бъде застрелян на място. Отново сграбчи дулото на картечния пистолет. Притисна атентатора към стената с цялата тежест на тялото си. Чу още шест или седем изстрела и отчаяно дръпна картечния пистолет, за да насочи цевта към пода.

ЕРИКА БЕРГЕР ИНСТИНКТИВНО приклекна при втората серия изстрели. Падна и удари главата си в един стол. После се сви на пода, вдигна поглед и видя, че три куршума са се забили в стената точно на мястото, където току-що бе седяла.

Шокирана, изви глава и видя Микаел Блумквист да се бори с мъжа на входа. Беше паднал на колене и сграбчил картечния пистолет с две ръце, опитвайки се да го отклони от себе си. Ерика видя как атентаторът се бореше, за да се освободи. Всеки път удряше с юмрук Микаел по лицето и слепоочието.

МОНИКА ФИГЕРУЛА НАТИСНА рязко спирачки пред „Гърнето на Самир“, отвори вратата и се хвърли към ресторанта. Бе извадила своя „Зиг Зауер“ с вдигнат предпазител, когато осъзна, че точно пред ресторанта има паркирана кола.