Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Окей.

Клинтон седя мълчалив още малко.

– Най-добре би било въобще да няма процес… – каза той накрая.

Вдигна поглед и погледна Нюстрьом в очите. Нюстрьом кимна. Сандберг кимна. Между тримата цареше мълчаливо разбирателство.

– Нюстрьом, провери какви възможности има.

ЮНАС САНДБЕРГ и ключарят Лаш Фаулсон, по-известен като Фалун, паркираха колата близо до железопътната линия и тръгнаха към Моронгова. Часът бе осем и половина вечерта. Беше твърде светло и твърде рано да се направи нещо, но те искаха да разузнаят и да имат общ поглед.

– Ако мястото е с аларма, няма да участвам – каза Фалун.

Сандберг кимна.

– По-добре да погледнем през прозорците. И ако има нещо, мяташ камък в прозореца, грабваш каквото ти трябва и бягаш като дявол оттам.

– Добре – каза Сандберг.

– Ако е само за един екземпляр от вестника, да погледнем дали няма контейнери за боклук отзад. Трябва да има изрезки, печатни проби и такива.

Печатница „Халвиг“ се намираше в ниска тухлена постройка. Приближиха се от юг откъм другата страна на улицата. Сандберг тъкмо се канеше да пресече, когато Фалун го сграбчи за лакътя.

– Продължавай напред – каза той.

– Какво?

– Продължавай напред, все едно правим вечерна разходка.

Отминаха „Халвигс“ и обиколиха един път квартала.

– Какво става? – зачуди се Сандберг.

– Дръж си очите отворени. Мястото е не само с аларма. До сградата има паркирана кола.

– Искаш да кажеш, че там има някой?

– Колата е на „Милтън Секюрити“. Печатницата, мамка му, е строго охранявана.

„МИЛТЪН СЕКЮРИТИ“ ЛИ? – избухна Фредрик Клинтон. Усети нещо като удар в диафрагмата.

– Ако не беше Фалун, щях да им попадна право в ръцете – каза Юнас Сандберг.

– Има нещо, дявол го взел! – каза Георг Нюстрьом. – Няма никаква разумна причина една малка провинциална печатница да наема „Милтън Секюрити“ за постоянна охрана.

Клинтон кимна. Устата му се бе превърнала в яростна черта. Часът бе единайсет вечерта и той вече се нуждаеше от почивка.

– Ясно е, че нещо в „Милениум“ се мъти – каза Сандберг.

– Това разбрах – каза Клинтон. – Окей. Сега да анализираме ситуацията. Какъв е най-вероятният и най-лош сценарий? Какво знаят те?

Погледна подканящо Нюстрьом, който каза:

– Трябва да е докладът за Саландер от 1991-ва. Засилиха охраната, след като откраднахме копията. Трябва да са се досетили, че са наблюдавани. В най-лошия случай имат още едно копие от доклада.

– Но Блумквист бе отчаян от загубата му.

– Знам. Но може да ни е преметнал. Не бива да отминаваме тази възможност.

Клинтон кимна.

– Ще изходим от това. Сандберг?

– Фактически знаем защитата на Саландер. Тя разказва истината както ѝ изнася. Прочетох тази така наречена автобиография още веднъж. Тя всъщност ни устройва. Съдържа толкова тежки обвинения за изнасилване и нарушаване на правата, че ще изглежда чисто и просто като бълнуване на митоманка.

Нюстрьом кимна.

– Освен това Саландер не може да докаже нито едно от твърденията си. Екстрьом ще използва това срещу нея. Ще унищожи достоверността им.

– Окей. Новият доклад на Телебориан е чудесен. Пък и съществува възможността Джанини да извади собствен експерт, който да твърди, че Саландер не е луда, и цялата работа да попадне в Съдебна медицина. Но пак казвам, ако Саландер не промени тактиката си, тя ще откаже да разговаря и с тях и тогава ще направят извода, че Телебориан е прав и че тя си е луда. Тя е най-лошият враг на самата себе си.

– И все пак най-спокойно би било, ако изобщо няма никакъв процес – каза Клинтон.

Нюстрьом поклати глава.

– Почти е невъзможно. Тя седи в ареста на Крунуберг и няма никакви контакти с други затворници. Всеки ден прави един час гимнастика на покрива, но там не можем да я достигнем. А и нямаме контакти сред персонала в ареста.

– Разбирам.

– Ако сме искали да действаме срещу нея, трябвало е да го направим, докато лежеше в Салгренската болница. Сега това трябва да стане открито. Вероятността убиецът да влезе в затвора е почти стопроцентова. А и къде да намерим стрелец, който да се навие на това? За толкова кратко време не може да се инсценира самоубийство или нещастен случай.

– Така и подозирах. А неочакваните смъртни случаи винаги предизвикват въпроси. Окей, ще видим как ще тръгнат нещата на процеса. В случай, че нищо не се промени. През цялото време очаквахме да направят ответен ход и вероятно ходът е тази така наречена автобиография.