Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Какво искаш да кажеш… че е менте?

Юнас Сандберг кимна.

– Летният брой на „Милениум“ всъщност трябваше да излезе последната седмица на юни. От онова, което прочетохме в електронната поща на Малин Ериксон, този брой трябва да се отпечата в предприятие в Сьодертеле. Но когато днес по-рано проверих, там още не бяха получили оригинал за печат. Получили са само оферта преди един месец.

– Хм… – каза Фредрик Клинтон.

– Къде са печатали по-рано?

– Някакво предприятие, което се нарича „Халвигс Реклам“, в Моронгова. Позвъних и попитах докъде са стигнали с отпечатването, престорих се, че работя в „Милениум“ . Шефът на „Халвигс“ не ми даде никаква информация. Смятам довечера да отида там и да погледна.

– Разбирам. Георг?

– Прегледах целия достъпен телефонен обмен от последната седмица – каза Георг Нюстрьом. – Странно, но никой от работещите в „Милениум“ не обсъжда каквото и да е, свързано с процеса или с аферата „Залаченко“.

– Нищо?

– Нищо. Споменава се, ако някой от служителите го обсъжда с хора извън „Милениум“ . Чуйте това например. На Микаел Блумквист му се обажда репортер от „Афтонбладет“ и го пита има ли коментар за задаващия се процес.

Той извади магнетофон.

„Съжалявам, но нямам коментар.

– Но нали си в тази история от самото начало. Ти намери Саландер долу, в Госеберя. И досега не си публикувал нито дума. Кога смяташ да го направиш?

– Когато му дойде времето. Ако въобще имам нещо за публикуване.

– Имаш ли?

– Ами ще си купиш „Милениум“ и ще разбереш.“

Изключи магнетофона.

– Преди не бяхме мислили за това, но аз прослушах всичко отново. Така е през цялото време. Почти никога не говори за аферата „Залаченко“, освен с най-общи приказки. Дори не я обсъжда със сестра си, която е адвокат на Саландер.

– Може би наистина няма какво да каже.

– Последователно отказва да направи каквото и да е предположение. Изглежда, денонощно живее в редакцията и почти никога не си е вкъщи на Белмансгатан. Ако работи денонощно, би трябвало нещо да е постигнал, нещо по-добро от онова, което ще излезе в следващия брой на „Милениум“ .

– И все още ли нямаме възможност да сложим бръмбар в редакцията?

– Нямаме – отговори Юнас Сандберг. – Винаги има някой там. Дори това е показателно.

– Хм…

– След взлома у Блумквист винаги има някой в редакцията. Блумквист хлътва там и в стаята му винаги свети. Ако не е той, то е Кортез или Малин Ериксон, или оня шут… Кристер Малм.

Клинтон поглади брадичката си. Известно време размишлява.

– Окей. Изводи?

Георг Нюстрьом се поколеба.

– Ами… бих си помислил, че ни разиграват театър.

Клинтон усети ледени тръпки по врата.

– Защо не сме го забелязали по-рано?

– Слушали сме онова, което се казва, а не онова, което не се казва. Радвахме се да чуем объркването им или да го прочетем в електронната им поща. Блумквист разбира, че някой е откраднал доклада за Саландер от 1991 г. от него и от сестра му. И какво, по дяволите, прави? Нищо.

– Не са ли заявили нападението в полицията?

Нюстрьом поклати глава.

– Джанини винаги е до Саландер на разпитите. Тя е любезна, но не казва нищо съществено. А Саландер пък изобщо нищо не казва.

– Но това ни устройва. Колкото повече мълчи, толкова по-добре за нас. Какво казва Екстрьом?

– Видяхме се преди два часа. Тъкмо бе получил онова писание на Саландер.

Посочи копието, което лежеше на коленете на Клинтон.

– Екстрьом е смутен. Добре, че Саландер не умее да се изразява добре, когато пише. За непосветените това изложение изглежда като налудничава теория на конспирацията с порнографски акценти. Но тя стреля много близко до целта. Разказва точно как е станало затварянето ѝ в „Санкт Стефан“, твърди, че Залаченко е работил за Сепо и други подобни. Споменава, че смята всичко случващо се за дело на секта в Сепо, което означава, че подозира за съществуването на нещо, отговарящо на Секцията. Изобщо направила ни е много точно описание. Но, както казах, всичко това е трудно за вярване. Екстрьом е смутен, защото, изглежда, това ще е защитата на Джанини на процеса.

– Мамка му! – избухна Клинтон.

Наведе напред глава, мислейки напрегнато няколко минути. После погледна нагоре.

– Юнас, довечера иди в Моронгова и провери какво става там. Ако печатат „Милениум“, искам копие.

– Ще взема със себе си Фалун.

– Добре. Георг, искам да отидеш при Екстрьом и да го преслушаш днес следобед. Досега всичко вървеше по релси, но не мога да отмина онова, което казвате.