Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– И сега повтарям, че тези решения бяха безумни. Всичко това ще завърши с катастрофа.

– Възможно е. Но твоята нерешителност гарантираше провала. Сега все пак имаме шанс, изглежда, нещата вървят. „Милениум“ е обезвреден. Може би подозират, че ни има някъде, но нямат документация, нито възможност да намерят такава или да намерят нас. Следим неотстъпно всяка тяхна крачка.

Ваденшьо погледна през прозореца. Видя покривите на няколко сгради наоколо.

– Единственото, което остава, е дъщерята на Залаченко. Ако някой започне да рови в нейната история и чуе какво има да каже, може да се случи всичко. Но процесът започва след няколко дни и после всичко ще свърши. Този път трябва да я заровим толкова дълбоко, че никога да не се завърне да души след нас.

Ваденшьо поклати глава.

– Не разбирам отношението ти – каза Клинтон.

– Не. Разбирам, че не схващаш. Току-що навърши 68. Умираш. Решенията ти са ирационални, но все още омагьосваш Георг Нюстрьом и Юнас Сандберг. Слушат те, сякаш си Господ Бог.

– Аз съм Господ Бог във всичко, което има нещо общо със Секцията. Работим по план. Нашите решения дадоха сила на Секцията. И определено мога да твърдя, че Секцията никога повече няма да изпадне в такова унизително положение. Когато това свърши, ще направим пълен преглед на дейността.

– Разбирам.

– Новият шеф ще бъде Георг Нюстрьом. Той е доста стар, но е единственият подходящ и е обещал, че ще остане още шест години. Сандберг е твърде млад и заради твоето управление си е останал неопитен. Досега би трябвало да е напълно обучен.

– Клинтон, не виждаш ли какво си направил? Уби човек. Бьорк работеше за Секцията от трийсет и пет години, а ти заповяда да го убият. Не разбираш ли…

– Много добре знаеш, че беше необходимо. Той ни предаде и нямаше да се справи, когато полицията започнеше да го обработва.

Ваденшьо се изправи.

– Още не съм свършил.

– Ще говорим за това после. Имам работа, докато ти си лежиш тук и си фантазираш, че си всесилен.

Ваденшьо тръгна към вратата.

– Щом си толкова морално възмутен, защо не идеш при Бублански и не си признаеш престъпленията?

Ваденшьо се обърна към болния.

– Мина ми през ума. Но каквото и да си мислиш, аз служа вярно на Секцията.

Отвори вратата и се сблъска с Георг Нюстрьом и Юнас Сандберг.

– Здравей, Клинтон – каза Нюстрьом. – Трябва да поговорим за някои неща.

– Влизайте. Ваденшьо тъкмо си тръгва.

Нюстрьом изчака вратата да се затвори.

– Фредрик, много съм обезпокоен – каза Нюстрьом.

– Защо?

– Сандберг и аз доста поразмишлявахме. Стават неща, които не проумяваме. Тази сутрин адвокатката на Саландер е предала автобиографията ѝ на прокурора.

– Какво?

КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР ХАНС ФАСТЕ гледаше Аника Джанини, докато Ричард Екстрьом наливаше кафе от термос. Екстрьом бе шокиран от документа, който му сервираха при пристигането му на работа тази сутрин. Заедно с Фасте изчетоха четирийсетте страници на изложението на Лисбет Саландер. Дълго обсъждаха забележителния документ. Накрая Екстрьом се видя принуден да помоли Аника Джанини да го посети за неформален разговор.

Седнаха на малка заседателна маса в кабинета на прокурора.

– Благодаря, че намина – започна Екстрьом. – Прочетох това… хм, изложение, което си оставила тази сутрин, и изпитвам необходимост да изясня няколко въпроса…

– Да? – отзивчиво каза Аника Джанини.

– Просто не знам откъде да започна. Може би най-напред трябва да обясня, че аз и криминален инспектор Фасте сме дълбоко шокирани.

– Нима?

– Опитвам се да разбера намеренията ти.

– Какво искаш да кажеш?

– Тази автобиография, или както там я наречем... Каква е целта?

– Би трябвало да е ясно. Моята клиентка иска да изложи версията си за развоя на събитията.

Екстрьом сърдечно се разсмя. Поглади брадичката си с добре познат жест, който някак ужасно дразнеше Аника.

– Да, но твоята клиентка е имала няколко месеца на разположение. Могла е тогава да я изложи. По време на всички разпити, които Фасте се е опитвал да проведе, тя не е казала нито дума.

– Доколкото знам, законът не я задължава да говори, когато му се ще на инспектор Фасте.

– Не, но имам предвид… след два дни започва процесът срещу Саландер и тя излиза с това буквално в дванайсетия час. Изпитвам отговорност, която е малко встрани от дълга ми на прокурор.

– Нима?

– Не искам при никакви обстоятелства да се изразя по начин, който би сметнала за оскърбителен. Не това е моето намерение. Но в тази страна има съдебен ред. Госпожо Джанини, ти си адвокат, специализиран в правата на жените, и досега не си представлявала клиент в дело за криминално престъпление. Не съм повдигнал обвинение срещу Саландер, защото е жена, а защото е извършила тежки престъпления. Дори ти би трябвало да си разбрала, че тя е сериозно психично болна и има нужда от лечение и помощ от обществото.