Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

Беше пет и половина сутринта и Кристер Малм бе работил цяла нощ. Леко му прилошаваше, изпитваше отчаяна нужда да се прибере у дома си и да спи. Малин Ериксон седя с него цяла нощ, работейки върху окончателната коректура на всяка страница, която Кристер разписваше и принтираше. После заспа на дивана в редакцията.

Кристер Малм събра документите със снимки и изрезки във фолдер. Стартира програма Тoast и извади два диска. Единият остави в сейфа на редакцията. Другият бе взел от сънения Микаел Блумквист малко преди седем.

– Върви у дома да спиш – каза той.

– Тръгвам – отвърна Кристер.

Оставиха Малин да спи и включиха алармата на вратата. Хенри Кортез трябваше да дойде в осем и да поеме следващата смяна. Плеснаха си ръцете и се разделиха пред вратата.

МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ТРЪГНА към Лундагатан, където отново неохотно взе забравената хонда на Лисбет Саландер. Лично занесе диска на Ян Шьобин, шеф на печатница „Халвигс Реклам“, която се намираше в невзрачна тухлена сграда до железопътната линия в Моронгова. Не искаше да довери доставката на пощите.

Караше бавно и без напрежение, спря за малко, докато в печатницата проверяваха дали дискът е в ред. Увери се, че книгата наистина ще бъде готова в деня на започване на процеса. Проблемът не беше в печатницата, а в навързването на книгата, което отнемаше време. Но Ян Шьобин обеща, че най-малко 500 екземпляра от първия тираж от 10 000 ще бъдат доставени на определената дата. Книгата щеше да излезе в голям джобен формат.

Микаел се увери и в още нещо – всички бяха наясно, че е необходимо да се спазва най-голяма секретност. Преди две години „Халвигс“ при подобни обстоятелства бяха отпечатали книгата на Микаел Блумквист за финансиста Ханс-Ерик Венерстрьом. Знаеха, че книгите, които излизат от малкото издателство „Милениум“, предлагат нещо изключително.

След това Микаел спокойно се завърна в Стокхолм. Паркира пред жилището си на Белмансгатан и мина през апартамента, колкото да вземе чанта, в която сложи един кат дрехи, самобръсначка и четка за зъби. Продължи към моста на Ставснес във Вермдьо, където паркира и взе ферибота до Сандхамн.

За първи път от Коледа насам отиваше в хижата. Отвори капаците на прозорците да пусне свеж въздух и изпи една газирана вода. Чувстваше се изпразнен, както винаги когато приключеше работа, текстът отидеше в печатницата и нищо вече не можеше да се промени.

После прекара един час в чистене и подреждане – измете, избърса прах, изтърка душкабината, включи хладилника, смени спалното бельо горе в спалничката. Отиде до магазина на ICA и накупи всичко необходимо за един уикенд. После включи кафемашината, седна навън на верандата и изпуши една цигара. Не мислеше за нищо специално.

Малко преди пет слезе до мостика и посрещна Моника Фигерула.

– Мислех, че няма да можеш да се освободиш – каза и я целуна по бузата.

– И аз. Но казах на Едклинт, че през последните седмици съм работила всяка минута и че съм започнала да не си върша работата както трябва. Което си е чиста истина. Имам нужда от два свободни дни да заредя батериите.

– В Сандхамн?

– Не му казах къде отивам – усмихна се тя.

Моника Фигерула отдели известно време да души из простиращата се на двайсет и пет квадратни метра виличка на Микаел. Подложи на критичен преглед кухненския ъгъл, санитарния възел и спалничката, преди да кимне с одобрение. Изми се и се преоблече в тънка лятна рокля, докато Микаел изпече агнешки котлети в сос от червено вино и подреди масата на верандата. Ядоха мълчаливо, наблюдавайки потока яхти, които излизаха или се връщаха в пристанището в Сандхамн. Разделиха си бутилка вино.

– Прекрасна хижа. Тук ли водиш всичките си приятелки? – внезапно попита Моника Фигерула.

– Не всички. Само най-важните.

– Ерика Бергер била ли е тук?

– Няколко пъти.

– А Лисбет Саландер?

– Тя живя тук няколко седмици, докато пишех книгата за Венерстрьом. И преди две години прекарахме заедно коледните празници.

– Значи Бергер и Саландер са важни в твоя живот?

– Ерика е най-добрият ми приятел. Цели двайсет и пет години. А Лисбет е съвсем друга история. Тя е много специална и е най-асоциалната личност, която познавам. Може да се каже, че ми направи голямо впечатление още първия път, когато се срещнахме. Харесвам я. Тя е приятел.

– Жал ли ти е за нея?

– Не. Тя сама предизвика сума ти гадории, които се стовариха върху ѝ. Но изпитвам голяма симпатия и съпричастност към нея.