Стиг Ларшон - Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3

– Но не си влюбен нито в нея, нито в Бергер?

Той вдигна рамене. Моника Фигерула наблюдаваше един закъснял амиго 23 със запалени фарове, който изпърпори на път за пристанището.

– Ако е любов някой да харесва някого толкова много, то явно съм влюбен в няколко души – каза той.

– А сега и в мен?

Микаел кимна.

Моника Фигерула сбърчи вежди и го погледна.

– Това притеснява ли те? – попита той.

– Че си водил тук жени и преди? Не. Но ме притеснява, че не знам какво точно става между нас. И не мисля, че мога да имам отношения с мъж, който чука наляво и надясно…

– Няма да се извинявам за живота си.

– Впрочем предполагам, че по някакъв начин си падам по теб, защото си това, което си. С теб е лесно да се прави секс, защото няма много приказки. Освен това с теб се чувствам някак на сигурно място. Но всичко започна, защото се поддадох на налудничав импулс. Не се случва често и не го бях планирала. А сега сме на етапа, в който се оказвам една от жените, които каниш тук.

Микаел стоя известно време мълчаливо.

– Не беше нужно да идваш.

– Разбира се, че беше. О, Микаел…

– Знам.

– Нещастна съм. Не искам да се влюбвам в теб. Когато всичко свърши, много ще ме боли.

– Получих тази хижа, когато татко умря и мама се премести у дома в Норланд. Сестра ми получи жилището ни, а аз – хижата. Имам я от около двайсет и пет години.

– Аха.

– Като изключим някои случайни познанства от началото на осемдесетте, тук са били точно пет жени преди теб. Ерика, Лисбет и бившата ми съпруга, с която живях през осемдесетте. Едно момиче, с което доста сериозно се срещах през деветдесетте, и една жена, малко по-възрастна от мен, с която се запознах преди две години и с която се срещам по малко от време на време. Обстоятелствата са малко особени.

– Така ли?

– Държа тази хижа, за да мога да се измъквам от града и да бъда оставян на мира. Тук съм почти винаги сам. Чета книги, пиша, почивам, седя на мостика и гледам лодките. Не е някакво тайно ергенско любовно гнездо.

Той се изправи, взе бутилката вино, която беше поставил на сянка пред вратата.

– Не смятам да ти обещавам нещо – каза той. – Бракът ми се провали, защото аз и Ерика не можехме един без друг.

Той напълни чашите.

– Но ти си най-интересният човек, когото съм срещал от много отдавна. Сякаш отношенията ни се завъртяха с бесни обороти от първия ден. Мисля, че си паднах по теб още когато ме отведе от стълбите у дома. През малкото нощи, които прекарвам вкъщи, се събуждам посред нощ и те желая. Не знам дали искам стабилна връзка, но ужасно се страхувам да не те загубя.

Той я погледна.

– И така, какво смяташ да правим?

– Ще помислим върху въпроса – каза Моника Фигерула. – И аз съм дяволски привлечена от теб.

– Това май започва да става сериозно – каза Микаел.

Тя кимна и внезапно изпита силна тъга. Дълго не си казаха нищо. Когато се стъмни, разчистиха масата, влязоха вътре и затвориха вратата.

В ПЕТЪК, СЕДМИЦА ПРЕДИ процеса, Микаел се спря пред будката при шлюза и погледна афишите на сутрешните вестници. Председателят на управата на „Свенска Морон-Постен“ бе капитулирал и обявил напускането си. Купи вестници и се разходи до „Ява“ на Хорнсгатан, където закуси. Боргшьо изтъкваше семейни причини като повод за внезапното си напускане. Не бе пожелал да коментира твърденията, че напускането му има нещо общо с напускането на Ерика Бергер, на която наредил да прикрие историята с участието му в предприятието на едро „Витавара АД“.

В една колонка обаче се съобщаваше, че председателят на Шведския индустриален съюз е решил да започне етично проучване за това как работят шведски фирми с предприятия в Югоизточна Азия, използващи детска работна ръка.

Изведнъж Микаел Блумквист гръмко се разсмя.

После сгъна сутрешните вестници, отвори своя „Ериксон Т 10“, обади се на ТЯ в ТВ 4 и я прекъсна по средата на обедния ѝ сандвич.

– Здравей, любима – каза Микаел Блумквист. – Предполагам, че все още не искаш среща с мен някоя вечер.

– Здравей, Микаел – засмя се ТЯ от ТВ 4. – Сори, но ти си възможно най-далече от моя тип. Но все пак си готин.

– Ще можеш ли поне да приемеш една вечеря с мен довечера? Ще ми се да пообсъдим някои неща.

– Какво има?

– Преди две години Ерика Бергер сключи сделка с теб за аферата „Венерстрьом“. И се получи добре. Искам да направя и аз същото.

– Казвай.

– Не преди да се договорим за условията. Както и при Венерстрьом, ще публикуваме книга заедно с тематичен брой на вестника. Материалът ще е голям. Предлагам ти изключителни предварителни права и достъп до целия материал, стига да не изтече от теб нещо, преди да сме публикували. В този случай публикацията е доста сложна, защото всичко трябва да стане в един и същи ден.